Изчисленията на учените сочат, че пасивното пушене причинява около 379 хил. случая на смърт от сърдечни болести, 165 хил. от заболявания на долните дихателни пътища, 36 900 - от астма, и 21 400 - от рак на белия дроб, годишно.

Това се равнява на 1% от световната смъртност и трябва да се добави към 5,1 млн. души, които самото пушене убива всяка година.

Програмният директор на инициативата срещу тютюна (Tobacco-Free Initiative) в Световната здравна организация (СЗО) Армандо Перуджа изразява пред АП тревогата си преди всичко за 165-те хил. деца, които умират годишно от респираторни инфекции, причинени от дима, особено в Африка и Югоизточна Азия.

Според него комбинацията от инфекциозни заболявания и страничния цигарен дим е смъртоносна комбинация.

Децата, чиито родители са пушачи, са изложени на много по-голям риск от синдром на внезапната детска смърт (СВДС), ушни инфекции, пневмония, бронхит и астма. При тях е възможно и белите дробове да се развият по-бавно.

Според доклада в Европа и Азия има най-много пасивни пушачи,

а най-малко - в двете Америки, източния средиземноморски регион и Африка.

Най-тежко засегнати от дима сред непушачите са жените, като 280 хил. умират заради него всяка година. В много части на света рискът за тях е 50% по-голям, отколкото за мъжете.

Въпреки че в много западни страни има наложени ограничения за пушенето на обществени места, експертите не смятат, че има шанс за разширяването на забраната към домовете, колите, пред децата и т.н.

Те се надяват само, че едното ограничение може да откаже някои пушачи от цигарите изобщо.