Една напълно безотговорна акция

Да ги правиш публично достояние под фетишизираното мото за прозрачност е най-малкото глупаво и най-вече безотговорно. Не само защото публикуваните документи изваждат на бял свят нелицеприятни за някои политици подробности и ги правят за смях. Това бързо ще се забрави. По-лоши са последиците за работата на посолствата и другите дипломати, към чиято дейност винаги е спадало и оценяването на политици и политически развития, както и защитата на интересите на собствената държава. За тази цел те имат нужда от среда, в която цари дискретност и доверие.

След публикуването на дипломатическите грами тази среда е разрушена за дълго време. Нито един дипломат по света сега не може да се чувства сигурен, че неговите поверителни разговори няма да станат достояние на обществеността. Правилно е, разбира се, когато отговорно и честно работещи журналисти разкриват злоупотреби и политически скандали. Настоящата акция на Уикилийкс обаче няма нищо общо с подобна журналистическа дейност.

Храна за жълтата преса

Порталът замества отговорното качество с безотговорно количество, като публикува в суров вид стотици хиляди документи. Последиците са обозрими - отделни цитати от поверителните документи се вадят от контекста, фалшифицират се или се предават в определени желани комбинации, за да гърмят заглавията на жълтата преса.

От цялата тази история печели само Уикилийкс. Публикуването на документите не прави света нито по-прозрачен, нито по-сигурен, нито по-мирен. Акцията служи единствено за задоволяване на самолюбието на основателя на сайта - Джулиан Асандж. Скандалът показва и още нещо, а именно, че САЩ не са в състояние да гарантират пазенето на тайна в нашето съвремие. Един малък теч може да доведе до провал на цяла система. Ето защо този теч трябва да бъда запушен. Колкото по-бързо, толкова по-добре.