През юли 2008 г. съдът на провинция Бавария произнася една присъда, на която тогава малцина обръщат внимание. Става дума за убийства, извършвани в Германия по нареждане на Тито. Сега сп. "Шпигел" отново подхваща темата:
Още на самия вход е дървеният бар-плот.
Десетки убийства по нареждане на Тито?
Най-вече за самия него. Той отваря албум със снимки, правени преди 37 години. Тогава Гойко Бошняк е бил чернокос и набит. На една от фотографиите е изобразен с пистолет "Берета" със заглушител. Оръжието, с което е трябвало да бъде застрелян през 1973 г. от агент на една от югославските тайни служби.
Бошняк имал късмет. Наемният убиец неволно сам се прострелял в крака, Бошняк успява да го обезвреди. През 1974 г. съдебен състав в Карлсруе осъжда извършителя на 10 години затвор. "Кукловодите на атентата обаче", разказва Бошняк, "така и не бяха привлечени под отговорност."
Така става и в повечето останали подобни случаи. От 1970 до 1989 г. само във ФРГ са убити 22-ма хърватски емигранти. Нито едно от покушенията не бива до край изяснено. Дори когато извършителят е бивал разкрит, причините остават на тъмно. За децата, внуците и оцелелите обаче е ясно, че не друг, а самият Йосип Броз Тито лично е командвал командосите-убийци на Запад. Дори след смъртта му през 1980 година комунистическата партия на съюзната югославска република Хърватия продължава да изпраща убийци във Федералната република - история, която не е разяснена до ден днешен.
Ето защо Бошняк е решил да се разрови в блатото. Миналата седмица адвокатът му изпраща писмо до германския министър на вътрешните Томас де Мезиер. Писмото съдържа следното искане: министърът да отнеме посмъртно на Тито най-висшия германски орден - "Големия кръст" първа степен, връчен на югославския държавен глава през 1974 г. от тогавашния федерален президент Густав Хайнеман по време на официална визита на Тито във ФРГ.
Шансовете вътрешният министър да се занимае сериозно с това искане изглеждат нелоши в момента. Та нали в крайна сметка Федералната прокуратура до ден днешен не е закрила 6 досъдебни производства с 14 уличени, шестима от които все още се издирват по целия свят. Сред тях са трима високопоставени офицери от хърватската тайна служба. Според Федералната прокуратура именно те са били кукловодите на убийствата в Западна Германия.
Тито - любимецът на Запада
Покрай тези случаи политиката за намаляване на напрежението през 70-те години изпъква сега в нова светлина - най-вече добрите отношения на тогавашните западно-германски правителства с Тито. Югославският държавен глава се ползва със солидна репутация пред управляващите в Бон: като комунистически партизанин, воювал през Втората световна война срещу нацистите и скъсал през 50-те години с Москва. Проблемите в балканската му държава не будят особено внимание на Запад. Тито е ценен като най-важен представител на необвързаните държави и като посредник между Изтока и Запада.
Тогава никой не е могъл или искал да проумее, че по същото време той е нареждал избиване на противниците му в Германия. Докато Тито е жив, "той лично издава съответните нареждания" - се казва в малко известното решение на Главния съд на провинция Бавария от месец юли 2008 година. Тито сам одобрявал командосите убийци - твърди още съдът в Мюнхен.
Мюнхенският процес от лятото на 2008 година е първият резултат от интензивните следствени действия на германската прокуратура срещу Тито. Това разследване продължава. Междувременно властите разполагат с редица документи и свидетелски показания, уличаващи хърватската тайна служба. Предстои да видим дали виновните ще бъдат разобличени.
