Учените са смесили с мед, както пълните аналози на известните човешки антимикробни пептиди, така и техни аналози, построени по „природния шаблон”. „Коктейл” от мед и пептиди убива инфекцията много по-бързо от мед и пептиди поотделно. Подробно за „медицинския” мед може да се прочете в изданието на Европейското списание по клинична микробиология и инфекциозни болести (European Journal of Clinical Microbiology & Infectious Diseases).
В този случай, медът не действа като стандартен антибиотик. Като цяло, между бактериите и микробиолозите постоянно съществува конкуренция, тъй като бактериите постепенно стават резистентни към все повече антибиотици. Но ето,че медът убива антибиотик-резистентните щамове на чревната пръчица Ешерихия коли (E.coli) и златистият стафилокок стафилококус ауреус (MTSA), който предизвиква зараза на кръвта и различни пневмонии. На основата на мед е възможно да се създадат принципно нов тип антибактериални медикаменти. Освен това, генетикът Ханс Хелспер от същият университет във Вагенинген е включил в растение ген на човешкия пептид EGF, който участва в заздравяването на раните. Този пептид се оказва в нектара на растенията и от там попада в меда.
Въпреки това, промишленото производство на антибактериалният мед е твърде далеч: от една страна, концентрацията на пептида в крайния продукт е много ниска, а от друга с тази разработка холандците все още трябва да се преборят с противниците на ГМО.
Пчелният мед с добавени в него антимикробни пептиди убива устойчиви на антибиотик бактерии и следователно може да се използва като дезинфектиращо средство при рани.
