Но точно когато сирената оповести часа, за да почетем паметта на загиналите всичко заглъхна. Хората по цялото продължение на главната улица спряха на момента. Без значение дали слънцето грееше жарко върху главите им. Даже и тези, които бяха седнали да пият кафе в заведенията станаха прави. Не бях присъствала скоро на такъв момент. Мислех си преди това дали хората ще уважат този ден и бях много раздвоена. Но това, което видях със собствените си очи много ме зарадва. Българина в лицето на моите съграждани от гр. Сливен все още може да поддържа огъня в сърцата си. И уважава дълбоко паметта на загиналите, които са се сражавали за нашата Родина.
На днешната дата 2 юни българите се прекланяме пред подвига на Христо Ботев и четата му. Както всяка година и тази точно в 12.00 часа за три минути сирените оповестиха отдаването на почит към паметта на загиналите.
