Хлябът и зърнените храни дават над 50% от енергията, 75% от въглехидратите и повече от 30% от белтъците в менюто ни.
В актуализираните през 2005 г. референтни стойности за прием на енергия и нутриенти от Експертната група по храни и хранене към Института по медицина на Националната академия на САЩ (Food & Nutrition Board, Institute of Medicine of The National Academies), за първи път бе препоръчана консумация на минимум 130 грама въглехидрати на ден. Количеството им е изчислено на базата на потребностите на човека за нормална мозъчна функция.

Въглехидратите идват само от растителните храни, животинските – месото и млечните продукти, не съдържат въглехидрати. Основният им източник са хлябът и зърнените храни – 70-75%, по 10% консумираме с картофите и плодовете, а по 5-10% - от добавената захар.

Обичайно 10-15% от приеманите калории идват от белтъците, а останалите се поделят между мазнините и въглехидратите. При диета с намаляване на въглехидратите, това е за сметка на увеличаване на мазнините и обратно. Мазнините обаче съдържат наситени мастни киселини, които увеличават риска от атеросклероза, а оттам и от сърдечно-съдови заболявания

Препоръчваните модерни белтъчни диети за отслабване без въглехидрати водят неминуемо до покачване на приема на мазнини (белтъчните храни, месото и млечните продукти обаче съдържат значителни количества наситени мазнини), нарушават баланса на храненето, създават напрежение на адаптивните механизми на метаболизма (организмът може да синтезира глюкоза, но използва за това аминокиселините на белтъците), натоварват бъбречната функция и предизвикват неблагоприятни последствия.

Всичко това е убедително доказателство, че наблюдаваната тенденция на намаление в консумацията на хляб в диетите за отслабване не е оправдана.

Основната съставка на хляба са въглехидратите (нишесте) – 50%, но освен това той е източник и на незаменимите хранителни вещества: белтъци (7-13%), витамини, минерали и растителни фибри, като същевременно не съдържа мазнини.