
Роден съм твърде късно за да предложа на MITS програмата Basic, създадена през далечната 1974 г. от Бил Гейтс за новосъздадения Altair 8800. Алън бил напът към Гейтс когато той се спрял в един магазин. Това, което видял вътре променило техният живот завинаги. На корицата на списание Popular Electronics имало снимка на Altair 8800 и заглавие под него "Първият комерсиален микрокомпютър ". Той занесъл списанието на Гейтс и те виждат в този микрокомпютър своят голям шанс, защото знаели, че той ще има нужда от програми, с които да работи. След няколко дни Гейтс се обажда на MITS (Micro Instrumentation and Telemetry Systems), създателите на Altair 8800. Казва им, че той и Пол създали версия на BASIC, която може да работи на техните компютри. Това било лъжа, те дори нямали написан един ред с код, защото не притежавали Altair 8800, но MITS не знаели това и били доста заинтересовани от тяхното творение. Затова Бил и Пол започват работа върху BASIC.
Когато Пол сложил програмата в Altair било първият път когато той се докосвал до този компютър. Ако симулацията, която той направил или част от кода на Гейтс неработела тяхното начинание щяло да завърши с провал. За негова радост това не се случило , защото програмата работела перфектно.
Първо компютъра извел съобщението “memory size?” Пол въвел “7K.” след това написал “Print 2+2” и за негова радост компютъра изписал “4". MITS решили да купят правата върху BASIC от двамата програмисти.
Прозорците (Windows) трябвало да чакат още 11 години, за да направят Бил Гейтс милиардер. Компютрите още не бяха мултимедийни, а с тях се занимаваха само "просветени". Думата е точно занимаваха, защото след като станаха достъпни за потребителя (по-евтини и с по-малки размери) същите все още не можеха да решават проблеми, а по-скоро създаваха такива. Тези бели, пластмасови кутии по-скоро раздвижваха въображението, отколкото да бъдат впрегнати в каквато и да било работа (говоря за масовия потребител, сдобил се с такова чудо).
Тъй като компютрите нямаха големи възможности, хората които се блещеха в тях, стартираха направо с намерението да започнат да ги програмират и гатаят реакцията им след всеки ред, изписан на някакъв програмен език (най-вече машинен или при наличие на компилатор - асемблер). Всеки започна да се нарича програмист. Този процес е толкова ангажиращ, че сформира общото мнение за "програмистите" - странни сноби. Потребители почти нямаше, защото за да има трябва да са налице програмни приложения, които те да потребяват, а такива все още се проектираха от истинските програмисти по света.
Тук е мястото да кажем, че думи като интернет или друг вид комуникации между машините имаше само в няколко фантастични филма, изброени на едната ми ръка. Тези неща се раждаха в нечии глави, далече от черноморието. Още по зле... обмена на данни и програми беше дотолкова затруднен, че за да имаш някакво приложение, обикновено се налагаше да преписваш програмния му код от хартия (магнитните ролки ще коментирам по-късно, а перфокартите се считаха за остаряла технология).
Тук е мястото да разграничим процесите извън СИВ и това, което ставаше под флага на трибагреника, където ехтяха "Пръв учител Димитров" и други, обагрени с кръв песни. Хората повече се интересуваха от Кореком и застраховката за новата ЛАДА, отколкото от надпреварата в областта на технологиите.
Държавата, обаче...
Държавата не беше ъпгрейдната все още с бета версия на демокрацията. Тъй като не очакваше да се пръкне по естествен път българсия Бил Гейтс, който със своите мечти (достатъчно основание да не те приемат в комсомола) и собствени средства да покори чиповете на целия свят, реши да си направи арсенал от гейтсове. Даже е създадено "Министерство на електрониката".
