Завивката може да бъде почва от градината, натрупана върху присадката. Използва се също и пясък, угнил оборски тор, листовка. Когато загърляме с почвата около розата е необходимо да изчистим и отстраним падналите листа и изрязани клонки, тъй като спорите на брашнестата мана и други гъбни болести се запазват и зимуват в растителните остатъци. На пролет при благоприятни условия те много бързо и лесно се разпространяват върху младите леторасти. Със загърлянето с угнил оборски тор също трябва да се внимава. Ако върху растението се натрупа не достатъчно добре угнил оборски тор, то той може да предизвика изгаряне на леторастите, тъй като отделя топлина по време на угниването. Същото може да се получи и с корените на новозасадените растения. Те изгарят ако в почвата е добавен не добре угнил оборски тор. 
Преди да загърлим розовите храсти е необходимо първо да направим есенна резитба. Така подготвяме растението за презимуване. Отстраняваме незрелите стъбла, а останалите летни, узрели леторасти скъсяваме на височина 20-30 см от терена. За бордюрните рози височината е по-малка - 15-20 см. Върху тях натрупваме почва около 15 см и така растението зимува без проблем. Окастрянето на розовите храсти допринася до намаляване и спиране на вегетацията /сокодвижението/. Удължаването на този процес при растенията е причина за тяхното измръзване. Трабва да се знае, че не ниските температури през зимата са причина за невъзможността на розите да презимуват. Евентуалното измръзване на розовите храсти е вследствие на високите ноемврийски, дори декемврийски температури.Те са причина растенията да продължат вегетацията си. Тъй като листата не са окапали, стъблото продължава да провежда соковете. В това състояние растението посреща ниските януарски температури, клетъчния сок замръзва и нарушава целостта на проводящата тъкан.
Когато розите са в саксии са на собствен корен, зимният покой не е необходим. Растенията могат да продължат да изцъфтяват през зимата, ако има условия за тяхното нормално развитие. А тези условия са главно нормална температура, която да не пада нощем под 10-12 градуса, и обилна светлина – остъклена тераса или зимна градина. Ако обаче с настъпването на зимата растенията започнат да етиолират, т.е. да растат тънки, дълги, с междувъзлия по-дълги от нормалните, това показва, че светлината не е достатъчна за растенията. Такива растения се пренасят в по-хладно помещение с температура 0-5 градуса, за да преустановят растежа си. Обикновенно стационарните сандъци и кашпи са от естествен материал - дърво или керамика, който е добър изолатор на външната температура и презимуването на розовите храсти, засадени в тях е безопасно, ако се вземат същите мерки за предпазване, както за засадените директно в почвата рози.