Община Сливен е най-голямата в областта. Обхваща западната и централната част на Сливенско поле, северните склонове на Сърнена гора, малкото Керменско поле и горните поречия на реките Беленска, Стара река и Луда Камчия в Средна Източна Стара планина. През 2000 г. площта на общината е 1366,6 квадратни километра. Населението е 141 445 души.

Сливен е разположен в северозападната част на Сливенско поле, сгушен в склоновете на Стара планина при входа на прохода Вратник. Отличителна черта на Сливен са синеещите се в далечината Сини камъни, които блестят като бисер в огърлицата на Стара планина.
Англичанинът Джокмис /1829 г./ сравнява Сливен с рая на Азиатска Турция - Дамаск, а д-р С.Ф.Поайе намира красотата му равна на тая на Египет, Сирия и Армения, взети заедно.
Сливен е разположен върху наносен конус между реките Асеновска, Селишка и Новоселска на около 270 м надморска височина.

Много малко може да се каже за гр.Сливен до появяването му в източниците под днешното си име, в далечното минало на един закътан край, намиращ се в стара и тъмна Тракия.
Историята на Тракия е на няколко географични, етнични и лични имена, свързани с легенди и сказания за бохемство и горски подвизи. Историята на Балканския полуостров, като се изключи класическа Гърция, започва с идването на римляните. За миналото на Сливен през владичеството на римляните - като град или укрепено място с дадено име - няма данни. Една култура се заменя с друга, с начало и край.

В СЪРНЕНА ГОРА И ДОЛИНАТА НА РЕКА ТУНДЖА
Голяма част от Сърнена гора е в Новозагорска община. Към землището на община Нова Загора са също южните склонове на междупланинската връзка Межденик и част от долината на река Тунджа. В сравнение с Елено-Твърдишка и Сливенска планина, Сърнена гора изглежда доста незначителна. Когато човек я прекосява на път от Нова загора за Сливен, той не добива впечатлението, че е преминал през планината. По пътя Нова Загора - Кортен - Твърдица и Нова Загора-Асеновец-Гурково, планината е по-висока. Склоновете са полегати, покрити с нискостеблени гори. След Втората Световна война оголените хълмове са залесени с иглолистни видове.
По шосето Нова Загора-Кортен-Твърдица има минерални извори. Последните са известни като Новозагорските или Кортенски бани.

Сливенска област е разположена в централната част на Източна България. Територията на Сливенска област има крушовидна форма. Дължината на нейните граници е около 370 км. Разположена е на 3 544,1 квадратни километра, което е 3,13% от територията на България.
През Сливенска област минават някои от главните пътни магистрали на страната: жп линии и успоредни на тях шосета София-Карлово-Сливен-Бургас; София-Пловдив-Стара Загора-Нова Загора-Ямбол-Бургас; Симеоновград-Нова Загора-Ямбол.

В долината на Средна Тунджа, от двете страни на реката от с.Бинкос на запад до селата Жельо войвода, Крушаре и Чокоба на изток-югоизток, е известната Долина на прасковите.

Община Нова Загора е втората по големина и значимост в областта. Обхваща площ от 869,4 кв.км. Нейната централна част е разположена в плодородното Старозагорско поле на Горнотракийската низина. На север землището на общината включва обширни територии на Сърнена Средна гора и достига до долината на Средна Тунджа и междупланинската връзка Межденик. На югоизток към общината принадлежи по-голямата част на Светиилийските възвишения, а на юг - западната част на Манастирските възвишения.

Градът има жп гара и до него може да се пътува с влака София-Пловдив-Стара Загора-Нова Загора; Бургас-Ямбол-Нова Загора; Симеоновград-Нова Загора, успоредните на жп линии шосета, както и по шосейния път Елена-Твърдица-Нова Загора.

Град Нова Загора е разположен в най-североизточната част на Горнотракийската низина в плодородното Новозагорско поле, което е част от Старозагорското поле. Намира се на 39 км югозападно от Сливен на около 130 км надморска височина. На няколко километра северно от града се издигат ниските склонове на Сърнена гора, а на югоизток са Светиилийските възвишения. Южно от града минава река Блатница, ляв приток на река Сазлийка.

Гавраилово /Дермендере/; Чинтулово /Касъмово/; Малко Чочовен /Кючукчешлии/; Голямо Чочовен /Бююкчешлии/; Селиминово /Карасарлии/; Бинкос; Струпец; Злати войвода /Джиново/; Ковачите /Налбантларе/; Самуилово /Турсунлии/; Мечкарево ; Глуфишево; Панаретовци /Карсънлии/; Крушаре /Артакларе/; Жельо войвода /Черкешлии, Михайлово/; Камен /Демирджилии/; Гергевец /Аладаглии/; Николаево /Екьой/; Младово /Генджалии/; Чокоба; Скобелево /Кьопеклии/ и Бозаджии.

Град Котел е разположен в едноименната живописна котловина в Котленско-Върбишката планина на източна Стара планина. Намира се на окило 550 м надморска височина. Отстои на 72 км североизточно от Сливен /през село Ичера на 58 км/. Повечето автори свързват името на града с неговото разположение със значение на котел /казан/. Други пък смятат, че името идва от най-големия от петте карстови извора край града - Казанчето, който сякаш врял като котел над огън. С името Казан бинар селището е записано в турските регистри през 1573 г., 1620 г., 1689 г., а като Казан бинаръ дермент - 1648 г.