Връх Тюлбето /1050 м/ е също гол и скалист. Върхът доминира над близката околност и от него се откриват хубави простори във всички географски посоки. Тук е изградена кулата на телевизионната предавателна станция - Сливен. Близо до върха е курортно-туристическият комплекс Карандила. Много са още забележителните върхове на лесопарка - Харамията, Руина, Караул Таш, Песечник и др.
Резултат от изветрянето са също интересните скални образувания в лесопарка. Слънцето, вятърът, водата и времето са изваяли интересни скални форми.
Халката е типичен представител на тези интересни и красиви скални форми, резултат от рушителното действие на атмосферните фактори.Височината на Халката е повече от 8 м. Човек може спокойно да премине през отвора й. Според народното поверие, когато момиче премине през отвора, става момче, а момчето - момиче. Според друго предание някога цялата долина под Сините камъни е била море и на Халката били завързвани корабите на мореплавателите.
Пещерата Змееви дупки е най-голямата, най-интересната и най-известната в лесопарка. Намира се в долната част на дола Мара дере на около 200 м над Андреева чешма по шосето за Ичера. В пещерата тече подземна река. Общата дължина на ходовете в нея е около 150 м. Има три "комина" - отвесни стръмни ходове. Името на пещерата е свързано с поверието за змейове, самодиви и русалки.
Карандила е най-известната местност и най-големият планински курорт в лесопарк "Сините камъни". Закътаната хубава планинска местност отдавна привличала сливенци. През 1937 г. на Карандила е построена почивна станция на учителите, която в последствие е превърната в хотел. Изгражда се и масивна туристическа хижа. По-късно около тях израстват вили, ведомствени почивни станции, ученически лагери, търговски заведения, оригинална фурна. Днес освен по Хайдушката пътека до Карандила се отива и по много други пешеходни пътеки, както и с обществени и лични автомобили по асфалтов път. Особено е приятно пътуването по уникалната въжена линия със седалки за двама души без кабини.
От Карандила край фурната и Кушбунарската рекичка се стига до извора на реката. Куш бунар означава Птичи извор. Според една легенда орлите водели тук малките си, за да ги потопят за здраве в лековитите води на извора. Тук идвали също и старите и болни орли. След като се окъпели, те оздравявали и се подмладявали. Предполага се , че водата на Куш бунар е била използвана за лечение още от траките. През епохата на османското владичество тук идвали да се лекуват и българи, и турци. През 1702 г. изворът бил посетен от кримския султан Селим Гирей с кола, теглена от 50 бивола.
Куш бунар е хайдушко сборище. В спомените си Панайот Хитов го споменава като място, където се събирали хайдутите от четата му. Край извора е имало склад за оръжие. Тук в дните преди Априлското възстание от 1876 г. младежите са се учили да стрелят. На закътано място над Куш бунар е изградена голяма почивна база за ученици.
В парк "Сините камъни" бълбукат ледените води на още много малки рекички и потоци, притоци на Асеновска, Селишка, Новоселска и Сотирска река.
На 12 км югоизточно от Сливен в северните склонове на Сърнена гора вляво от шосето Сливен-Нова Загора се намират Сливеските минерални бани. Термалната вода извира от сенонски мергели в съседство с андезитна ерупция. Тя е с дебит 5,5 л/сек и с температура 43 С. Минералната вода лекува болести на черния дроб и жлъчните пътища, заболявания на стомаха и червата, обмяната на веществата, бъбреците и пикочните пътища, двигателните органи, нервната система , заболявания на кръвта, женските гениталии и други.
Археологическите находки показват, че лековитостта на минералната вода е позната отдавна. Открити са монето от Филип ІІ, Александър Велики, останки от бански сгради от римско време. През времето на цар Иван Асен ІІ и Михаил Асен баните са посещавани от дубровнишки търговци. През епохата на турското робство, когато сливенски аянин е Тахир ага /1810-1829 г/ са били построени мъжка и женска баня с кръгли басейни с диаметър 5 м. и дълбочина 1,5 м.
В района на комплекса има хотел, ресторанти, павилион за плодове и зеленчуци, закуски и хранителни стоки, аптечен пункт, течаща минерална вода. През 1959 г. е построен летен минерален басейн с плаж. Създаден е голям хубав парк от 500 дка на острова на р.Тунджа. Островът е естествено залесен с дървесни видове. На река Тунджа има висящ мост. На десния бряг се намира красивият битов ресторант "Воденицата".