През 1874 г. става жп гара на железопътната линия Търново Сеймен /днес Симеоновград/ - Ямбол, построена от барон Хирш. По това време и десет години по-късно земята е все още неразработена. И когато през 1884 г. Константин Иречек, минавайки от Ямбол за Сливен, Жеравна и Котел, пише: "Станция Кермен /при шосето за Сливен/ е само тъжна осамотена колиба посред поляните.
След Втората световна война и особено след изграждането на напоителна система "Средна Тунджа", селското стопанство се развива интензивно. Много години градът е център на обединено кооперативно стопанство и на аграрно-промишлен комплекс. След разпадането му през 90-те години се използват различни форми за обработка на земята.
ЗКПУ "Кермен-кооп" обработва 15 хиляди декара земя в Кермен и близките села Младово, Биково, Николаево. Закупени са 70% от базата на бившето ТКЗС. Земята е комасирана в блокове от 800 до 1000 дка, което дава възможност за механизирана обработка. Първите резултати са обнадеждаващи. През 2001 г. средните добиви от пшеница са над 400 кг/дка.
След обявяването на Кермен за град /1974 г./ е създадено предприятие за селскостопански мелиорации и борба с ерозията. Построен е цех за агрегати на стругове. Открита е фирма за камгарни прежди. Създаден е нов градски център с нови обществени сгради - кметство, голям читалищен дом, ново основно училище, детска градина, районна поликлиника, жилищни блокове.
Килийното оучилище от 1860 г. Читалището "Пробуда" е основано през 1906 г. Има паметник на загиналите във войните. Запазена е църквата "Света Петка", построена през 1871 г. и преустроена през 1904 г., с ценни икони и дърворезба.
На три километра южно от гр.Кермен има праисторическо селище и надгробни могили. На 5 км североизточно от града са открити археологически находки от средновековно селище.