В Градището има останки от средновековна крепост и едноапсидна черква със следи от стенописи. Крепостните стени са запазени, на места високи 4 метра. Преобладават находки от ХІІ-ХІV в. Следи от средновековни укрепления има също в Шешкинград и Дивянското градище. Твърдица и околностите му са включени в българската държава около началото на VІІІ в. /заедно с областта Загоре/ при управлението на Тервел /700-721г./ Сведения за града под имената Вервидж и Кюберан има в турските регистри от 1472 г.
През епохата на османското владичество населението на Твърдица се отличава с пламенно родолюбие. В Балкана действат четите на Генчо войвода, Злати войвода, Кара Кольо, Слав Кабаджов и др. При похода на Дибич Задбалкански през 1828-1829 г. в града се сформирал отряд в помощ на руските войски. След похода, за да се спасят от турските издевателства, 143 семейства с 1171 души се изселват в Бесарабия, където основават своя колония Твърдица. Двама твърдичани вземат участие в Парижката комуна от 1871 г. През Освободителната война от 1877-1878 г. 5 души от Твърдица са включени в дружината на българските опълченци. Около 100 души влизат в четата на Симеон Стойков, която помага на руските войски в боевете с турските поробители. В Твърдишкия проход Сюлейман паша съсредоточава 30-хилядна армия успява да изтласка от Елена челния отряд на ген.Добровски, с намерение да се яви в гръб на обсадения Плевен. С помощта на опълченците и четниците на Симеон Стойков храбрите руски войни успяват да отблъснат силния враг.
След Освобождението със стопанското замогване нараства броят на населението. От 848 души през 1884г. то достига 1267 души през 1900 г. В началото на миналото остолетие обаче се изселват 48 семейства с 316 души, които се заселват в Одеска област - Украйна и основават село Равное. По това време от село Козарево, сега квартал на Твърдица, се изселват 52 семейства с 268 души също в Одеска област, където създават село Владимировка. Особено голямо е нарастването на населението през периода 1944-1989 година
Твърдица има промишлено-аграрна структура. През периода 1944-1989 г. най-голям дял в икономиката на града има ЦОФ /Централна обогатителна фабрика/. Тя преработва въглища в концентрат за металургичния комбинат в Кремиковци. Поради ограничените запаси, накъсаните земни пластове и голямото съдържание на пепел добивът им се ограничава. Предвижда се изграждането на цех за брикети. В периода на преходна пазарна икономика преустроеното предприятие на фирма "Лагун"ЕООД призвежда суровина, която се използва като глиногоривка в тухларската промишленост. Централната ремонтна база извършва ремонт на всички рудни съоръжения и произвежда някои детайли за минната промишленост. Заводът за метални далекопроводни стълбове е с републиканска специализация.
Голям дял в промишлеността на града има дърводобивната и дървообработващата промишленост. Тя произвежда около 10% от общата промишлена продукция на града. Водещи дърводобиващи и дървообработващи предприятия и фирми са горското стопанство "Буковец", завод "Победа", СД "Кутра" и много еднолични фирми. Продукцията им е уникална и висококачествена.
Текстилното производство е младо, но бързоразвиващо се. Изработените хавлиени кърпи и платове, детско-юношеските, дамските и мъжките летни дрехи имат добър асортимент. ПК "Твърдица" е създадена през 1992 г. Тя обработва 19000 дка земя. Произвеждат се зърнено-хлебни и етерично-маслени култури /кориандър, лавандула, култивирана мента, копър и др./ От трайните насаждения се отглеждат ябълки, вишни, праскови, винени сортове грозде и др. Използват се и другите форми за обработване на земята: даване под аренда, с лично участие и други.
Градът е благоустроен много добре. Хубави блокови жилища, обмществени сгради и офиси на фирми са разположени в неговата централна част. Улиците са чисти, потънали в зеленина и добре поддържани лехи с цветя, декоративни храсти и райграс. В приземните етажи на блоковите жилища са разположени и заведения за обществено хранене, кафенета, сладкарници. В кокетна сграда е хотел-ресторантът.
В града има Района поликлиника, няколко детски градини и детски ясли, основни училища, гимназия, професионално-техническо училище по енергетика. Класното училище е открито през 1865 г. в частна къща. Читалището "Кирил и Методий" е основано през 1928 г. Запазени са църквите "Св.Петка" и "Св.Архангел Михаил", обявени за паметници на културата.
В кв."Козарево" на град Твърдица е роден Николай Георгиев Иванов /1906 г./, активен деятел на БЗНС и кооперативното движение в България. През 1944-1948 г. е председател на околийското ръководство на БЗНС в Сливен, а през 1948 г. става секретар на ПП на БЗНС в София. Депутат е в седем поредни мандата на Обикновеното народно събрание и в едно Велико народно събрание. Бил е секретар и зам.председател на Националния съвет на Отечествения фронт, подпредседател на Президиума на Народното събрание, член на Държавния съвет. Награден е с орден "НРБ" І степен /1959 г./ и "Г.Димитров" /1966 г./
В кв."Козарево" на град Твърдица е роден /1934 г./ и Георги Йоданов Момчев - партиен и държавен деец. От 1967 - 1971 г. е Първи секретар на ГК на БКП в Сливен, а от 1971-1979 г. - Първи секретар на ОК на БКП в София. От 1979-1989 г. е зам.председател на Министерския съвет, кандидат - член на Политбюро на ЦК на БКП и Министър на културата.
Градът е изходен пункт за хижа "Буковец" и в.Чумерна. В землището му са историческите местности "Навицата", "Хайдушки рът", "Циганска река" и др.
В района на Твърдица се намират археологически находки от неолита. Открити са следи от антично селище с могилен акропол, монети от Филип ІІ Македонски и Александър Велики, златно монетно съкровище /от ХІ-ХІІ в./ и други.