От всички страни котловината е обградена от високите и трудно проходими ридове Еленица, Тиханка, Сухи дол, Зеленич, Дрянова могила, Разбойна, Ветрила, Вида, Пленивец, Коминчето, Белите брегове, Злостен, Луми дял и др. Между склоновете на Разбойна и Сухи дял се е врязала река Сухойка, която минава край града, събира изворните води в югоизточната част на котловината и дава начало на котленска река /Котлешница/.
Раковски свързва миналото на родният си град Котел със златният век на България - царуването на цар Симеон и Петър. Братята Шкорпил пък твърдят, че в Котленския проход Демиркапия е станало сражението на Крум с Никифор през 811 г., а според В.Аврамов в този проход през 1280 г. войските на византийския пълководец Мурин са разбити от дружините на българския цар Ивайло.
Според едно от най-разпространените предания селяни от изчезналото селище Новачка, намиращо се на около 3 км източно от село Медвен, загубили конете си. По следите им се озовали на малка поляна край Котленските извори. Харесала им живописната природа, изсекли част от гората край поляната и се заселили на това закътано и по запазено място. По-късно дошли хора и от околните села: Раково, Жеравна, Градец, Медвен, Тича и др.
След падането на България под турско робство Котел е сред привилегированите войнишки села. С ферман на султана турците били изселени от града. Привилегиите на котленци били значително по-големи от тези на съседните селища, за да им се осигури по-спокойно стражуване и опазване на прохода и пътищата. Минел ли турчин през Котел, слизал от коня си и го повеждал в знак, че зачита правата му.
По време на упадъка на турската империя, когато кърджалии и даалии нападат, ограбват и опожаряват селата в края на ХVІІІ в., котленци ограждат града с крепостна стрена, висока три метра и широка един метър. Влизало се през четири големи и пет малки порти, направени от дърво. Здравата крепостна стена не позволила на кърджалийската банда на Кара Феиз през 1800 г. да влезе и ограби града.
В края на ХVІІІ в. и през ХІХ в. Котел е в стопански и културен подем. Особено добре се развива животновъдството. Местните мери се оказват тесни за огромните овчарски стада. В по-предните години оовчарите откарвали стадата си в Ямболско, Елховско, Карнобатско, Одринско, а по-късно - в Добруджа.Кервани от волски и биволски коли превозвали от Тракия и Добруджа вълна, млечни продукти и жито. От вълната котленки тъчали меки губери, пъстроцветни черги, килими. За една година те изтъкавали до 20 хил. топа, аби и ямурлуци за турската войска.
В по-ранните години семействата на овчарите сами обработвали вълната, кожата и млякото. По-късното еснафите станали техни посредници. Търговците и занаятчиите кръстосвали из цялата турска империя. Складовете им били заредени с аби, шаеци, одеала, губери, килими.
Със стопанския подем се изменя и обликът на града. На мястото на старите едноетажни се строят нови двуетажни къщи с големи изби и дюкяни в приземията. Къщите са изградени от камък и дърво, с широки стрехи, с открити сайванти или големи салони и стаи в етажа. Характерно за късното Възражване е затворената камчийска къща със салон и вътрешна стълба. Покривите са вити, с турски керемиди. Таваните, вратите, камините са украсени с разннобразни дърворезби.
Строят се и сгради за обещствено ползване. Изграждат се училища, метоси, водопроводи. Прокопават се канали. Площадите и улиците се постилат с калдаръми. В Котел по това време има 15 хана. През 1837 г. е построена църквата "Апостол Петър и Павел", а през 1840 г. - първото училище. За съжаление от няколкото пожара и особено от този през 1894 г. богатото архивно наследство на Котел е унищожено. Запазено е само в днешния квартал "Галата".
В Котел има килийно училище още през 1750 г. През 1812 г. се въвежда светското образование. Заслугата е на учителя Андончо Кринчев, който внедрява светското обучение и разделя учениците по класове. През 1846 г. с помощта на д-р Петър Берон в Котел се открива първото девическо училище в българските земи.
Малко са селищата в България, които през епохата на Вазраждането са дали толкова много дейци в областта на просветното дело, културната и гражданската революция. "Котел наричат градът на великаните. Техен предтеча е Стойко Владиславов - първият преписвач на Паисевата история. Първата българска новопечатна книга е "Неделник" от 1806 г. Неофит Бозвели е дарил пет книги на своето Отечество, една от които се нарича "Мати Болгария". Капитан Георги Мамарчев, волентир в руската армия, заедно с Велчо Джанжията от Велико Търново, става стратег на Велчовата завера. Руският мундир го спасява от бесилото, но не и от заточението на о.Самос, където завършва жизненият му път. Енциклопедистът д-р Петър Берон също е от Котел. Неговият Рибен буквар е първият учебник в новобългарските училища. С лични средства е поддържал училища.
Създател на национално-революционна идеология през 60-те години на ХІХ в. е Георги Стойков Раковски. В поемата "Горски пътник" той казва, че борбата за лично отмъщение на отделни тирани- турци трябва да се превърне в общонародно въстание за национално освобождение от турското иго. В края на 1861 г. написва "План за освобождение на България". В него той разкрива идеята не само за общонародно въстание, но и за единното ръковоство на борбата от временно българско правителство. В центъра на град Котел има паметник и пантеон, където се съхраняват костите, оръжието и трудовете му. Отделено е място и на другите възрожденци.
Стефан Богориди от Котел е княз на о-в Самос, а синът му Алеко Богориди - първият губернатор на Източна Румелия. От Котел е и вторият губернатор на Пловдив Гавраил Кръстевич. Шестима от четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са също от Котел. Един от тях Иванчо Сивов е обесен сред града. Десет години след създаването на четническата тактика на Г.С.Раковски, Васил Левски посетил Котел и създал таен революционен комитет. Борбата за национално освободително движение става още по-организирана.
Сражения се водят в околностите на Котел през освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. Щабът на Българското опълчение пребивава в града, начело с ген.Столетов и нарвският хусарски поет Александър Пушкин.
След пожара през 1894 г. започва възстановяването на жилищния фонд. В центъра на града са издигнати новите сгради на общината, читалището, банката и др.
Представа за възрожденския Котел ни дава запазеният от пожара през 1894 г. квартал "Галата" и няколкото къщи на десният бряг на река Глогова, строени в края на ХVІІІ и през ХІХ в. - приземна ранновъзрожденска къща, двуетажна къща с отворен сайвант и затворена двуетажна къща със салон и вътрешна стълба. Най-характерна за Котел остава третата група къщи, обособена като самостоятелет тип "Котленска къща". Ярък представител на този тип къта етажа и салона са изложени котленски килими, губери, черги, възглавници, носии. Показано е как са били обзаведени гостната, спалнята, дневната и кухнята.
В старата част на града се намира също Галатанското училище, построено през 1869 г. Във връзка със 100-годишнината от смъртта на Г.С.Раковски през 1967 г. сградата е реставрирана и превърната в Градски исторически музей.
В близост до старата част на града са съвременните сгради на ЕСПУ "Г.С.Раковски" и Средното музикално училище за българска народна музика. В "Галата" на левия бряг на река Изворска се намират сградите на хотел-ресторант "Балкантурист" и санаториумът за деца с увредено здраве. На десния бряг на реката е битовият ресторант "Воденицата".
Между реките Изворска и Сухойка е обширният парк "Изворите". В парка има иглолистни видове, широколистни дървета, детски площадки, пет карстови извора на река "Изворска", рибарник за пъстърви, езеро сред лесопарка. В този парк е котленският природонаучен музей. Музеят е дело на котленския природолюбител - учителят Васил Георгиев. През 30-те и 40-те години на ХХ в. В.Георгиев създава уникална колекция от препарирани животни в собственият си дом. През 1952 г. му е предоставена обществена сграда в Котел и се открива първият провинциален естественоисторически музей у нас. По-късно музеят е преместен в сегашната специално построена за целта сграда. В трите отдела на музея са изложени разнообразни минерали, растителни и животински видове. Препарирани са насекоми, влечуги, птици, зайци. Съхранява се богатата геоложка и палеонтоложка сбирка на кщотленския геолог П.Бакалов. Проследява се развитието на геологията, флората, фауната в котленския край.
След Освобождението границата между Княжество България и Източна Румелия е само на 6 км северно от Котел. Тази граница затруднява пренасянето на стоковата продукция от и за Добруджа, където са стадата на котленските животновъди. Пожарът през 1894 г. превръща по-голямата част от града в пепелища. Във войните през 1912-1913 г. овцевъдите загубват обширните добруджански пасища. Градът остава далече от железопътната мрежа на страната. Това оказва негативно влияние върху развитието на стопанството. Икономиката на града е в упадък. От 12 000 души в средата на ХІХ в. през 1884 г. Котел наброява 6010 души, а през 1926 г. едва 3081 души.
Капиталите за текстилната фабрика не стигат и след Съединението. Такава е построена едва през 1969 г., когато на десният бряг на река Котлешница, непосредствено до старото дървообработващо предприятие се построява новата текстилна фабрика "Възраждане". Предприятието е специализирано за производството на нетъкан текстил - мебелни тъкани и плотове за облицовка на автомобили.
Килимарството, което възниква след Възраждането се развива без прекъсване. Висококачествените котленски килими се търсят на вътрешния и на външния пазар. Без прекъсване се развива също дървообработването и дърводобивът. Ново е машиностроителното предприятие за осветителни тела, построено също на Котленска река, но на левия бряг и по-близо до града. Със съживяването на икономиката отново нараства броят на населението. През 1975 г. градът има 8229 жители.
В КОТЛЕНСКИЯ БАЛКАН
Разбойна /1128/ е най-високият връх в Котелската планина и е на второ място след Българка в Източна Стара планина. Северните му склонове са обрасли с гъсти, предимно букови гори, а южните склонове - със смесени гори. На една от поляните под върха се намира хайдушко кладенче, което напомня, че тук са се подвизавали народни закрилници.
Връх Вида /861 м/ е известен и с името Града. На върха има останки от ранностредновековна крепост. Върхът е скалист, обрасъл с широколистни дървета и храсти. От билото има хубав изглед към Стидово, Сливенския балкан и Котел. В южните му склонове се намирал известният в историята град Дявина.
Коминчето е особено природно образувание. Върхът е изграден от ръбести каменни блокове, някои от които са издълбани като тръби. При силен вятър тези тръби издават звукове, наподобяващи виенето на диви зверове.
Мира е отвесна канара, намираща се на левият бряг на река Глогова на няколко километра североизточно от Котел. Скалата е много отвесна и на всеки вик отговаря с ехо.
Злостен се намира североизточно от града. Стръмните скалисти склонове и пропасти са й дали името "Зли стени". Тук планината има почти алпийски характер. В първите години на османското робство по тези места е обитавал хайдут Върбан. Тук е лобното място на котленския антифашист Тиньо Станев. Наблизо до местността е крепостта Юрушката стена с останки от бойни кули. Открити са и стари жилища, които все още не са проучени.
От 70-те пещери и пропасти в Котленския балкан са проучени около 30. Групирани са в две групи - Западна в поречието на река Сухойка и Източна - Злостенска-
Дряновска пещера се намира в групата пещери на река Сухойка. Тя е най-посещаваната котелска пещера. В нея се разкриват причудливи форми на сталактити и сталагмити, изваяни във варовика от водата. Илюстрирани са скулптурните възможности на природата.
Темната пещера е също в долината на река Сухойка. По скалите край пещерата гнездят скални орли. Затова се нарича още Орлова пещера. Пещерата се обитава от много прилепи и представлява интерес за естествената наука и природолюбителите.
В района на река Сухойка има и много пропасти: Голямата хумба, Билерника, Кървава локва и друга.
Злостенската група пещери и пропасти е богата и на други карстови земни форми: понори, валози, въртопи. Особено красива е пещерата Субатта. В нея бълбука водата на малко поточе, която по-навътре изчезва в пукнатините. В Злостен е пещерата на Г.С.Раковски, където пише поемата "Горски пътник". Тук е също и пещерата 40-те корита. Предание разказва, че в пещерата е скрито злато, сребро и диаманти, поради което често е посещавана от иманяри.
Много са още забележителностите на Котел и Котленският балкан. Недалеч от града са Чукарите, Зеленик, Брязовец с вековни дъбови и букови гори, припечни поляни, кладенчета, потоци, дъбрави, клисури, пещери пропасти.
