Климатът на Новозагорското поле е преходно-континентален. Лятото е горещо, а зимата-мека. Средните годишни валежи са 552 мм. Максимумът на валежите е през лятото /161 мм, а минимумът - през зимата/118 мм/. Почвите са плодородни - черноземни смолници, ливадни, алувиално-ливадни, излужени канелено-горски.
Като селище от градски тип Нова Загора съществува от Х в. Най-вероятно е да е възникнало към 900-те години, по времето на успешните завоевателни и обеденителни войни на цар Симеон /893-927г./. Едно от най-ранните имена на селищито е Яница. Според преданието хубавата българка Яница е предизвикала размирици между българи и сърби, вследствие на които за известно време крепостта е била занемарена. Преди нашествието на турците селището е отново възродено и укрепено. Поробителите срещнали упорита съпротива на местното население, поради което главатаря им Лало Махин издал заповед да се разруши крепостта. През епохата на робството името на града е ту Яница, ту Загра Джедид, Загра Иени, Загра Ениджеси.
Турският пътешественик Евлия Челеби, посетил града през 1652 г., пише че Нова Загора е един красив румелийски град, приличен на благоуханния Шам /старото име на Дамаск/. А после описва уредбата: седем махали, седем храма, седем училища, три хана и 150 дюкяна. Хвали текета и гробници, красиви местности. Хаджи Калфа пък в своите бележки отбелязва, че в града странстват чужденци, отбиват се и в селата, възхищават се и никой не забравя да похвали плодородното поле Земята на Тракия.
Османските поробители прекъсват стопанския и културен живот на средновековна Нова Загора. Но като своите братя от поробена България и новозагорци не свеждат глави през угнетителите. В борбата против тях те дават безстрашните хайдушки войводи Димитър Калъчлията, Гълъб войвода, Кара Колю, Пейо Боюклията, Злати Пехливан и др. Изгонените гръцки владици от църквата в Нова Загора са едни от първите в страната. През 1843 г. тук се открива светско училище. През 1854 г. през града минава Г.С.Раковски. Апостолът на свободата Васил Левски посещава града пет пъти. През второто му идване през есента на 1869 г. е учреден таен революционен комитет с председател Диньо П. Сивков.
По време на Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. в Нова Загора и околностите са се водили кървави сражения. На 31 юли 1877 г. генерал Гурко "нападнал Рауф паша при Нова Загора и му нанесъл поражение". Храбрите руски войни встъпили в града, но оставени без подкрепа, е трябвало да се отеглят. На 4 януари 1878 г. новозагорци посрещат за втори път освободителите, но градът е превърнат в пепелище. Близо една трета от българското население от града и каазата е избито.
След Освобожението Нова Загора се развива като център на голяма и богата околия с 62 села. Като административен, стопански и транспортен център нараства и от 3547 души през 1884 г. достига 26 530 души през 2000 г.
От 1884 г. до 1910 г.населението на града нараства с около 600-700 души. По време на Балканските и Първата Световна война тук се заселват бежанци от Западна Тракия и в сравниение с 1919 г. населението през 1926 г. е нарастнало с 3355 души. През 30-те години, когато страната е в икономическа криза, прирастът е отрицателен. След Втората Световна война нарастването отново е голямо. Дължи се освен на естествения и на механичния прираст от миграцията на селското население през периода на кооперирането на земята, както и на нуждата от работна ръка в развиващата се новозагорска промишленост. За малко повече от едно столетие населението на града е нарастнало седем пъти.
По стопанска структура Нова Загора се оформя като земеделско-занаятчийски град, но се създали и промишлени предприятия. Преди Балканските войни в града е построена валова мелница, а след Първата Световна война в Нова Загора се изгражда още една мелница, предачна фабрика, две маслобойни, фабрика за омаганяване на памук, две тютюневи, една керамична, една кожарска фабрика и други.
Още през епохата на турското робство през 1875 г. Нова Загора става гара на жп линия Търново сеймен /Симеоновград/ - Ямбол. След Освобождението през 1899 г. жп линията е продължена до Чирпан, а през 1910 г. - до Пловдив и Бургас.
Икономиката на Нова Загора през периода 1944-1989 г. е в голям подем. Промишлеността в града е водещ отрасъл. Машиностроенето се специализира в общодържавен мащаб - растителнозащитни машини, металорежещи машини, оси, валове, зъбни колела, резервни части за стругове, ремонт на колесни трактори. Произвеждат се памучни прежди и платове, консерви, брашно, слънчогледово масло. Има фирми за колбаси, млекопреработване, за услуги на населението и др. Много добре се развива и селското стопанство.
В условията на пазарна икономика темповете на развитие на машиностроенето в Нова Загора са по-бавни от тези на леката и хранителната промишленост. Значителен е броят на предприятията обаче, които преустройват успешно дейността си. В МЗ "Перла" АД и фирма "ЗММ" АД са усвоени нови производства на растително-защитни и металорежещи машини.
С реконструкцията и модернизацията на бившата памукотекстилна фабрика "Петко Енев" текстилната промишленост в града отново е водещ отрасъл. В "Миролио България" АД за пресукване на полиестерни и вискозни влакна са открити над 400 работни места.
Преустройва дейността си и хранително-вкусовата промишленост. Нова Загора се утвърждава като един от градовете с много месопреработватели. Продукцията се продава в Пловдивско, Старозагорско, Сливенско, Софийско. Фирмите "Слав Данев" и "Мегаком" дават облика на този подотрасъл. Фирмата "Енчеви" има завод в Украйна.
В условията на пазарна икономика добре се развива и млекопреработването. Висококачествена е продукцията на млечните изделия на фирма "Млечен път" в Нова Загора и на мандрите в Кортен и Стоил войвода.
Гръцка фирма е закупила един от цеховете на общинска фирма "Ирида" и е развила в него произвосдтвото на зеленчукови консерви. Фирмата е сключила договори с арендатори от региона за произвоство на зеленчуци и специален сорт лук. Успешен е стартът на хранително-вкусовите фирми: Ет "Анисия", ЗК "Ленд О"Лейк", ЕТ "ДАНА-СИГ", ИФ "Тумуз", "Военно животновъдният комплекс"ЕООД и др. Фуражният завод "Градус" на братя Ангелови работи по холандска технология и е с добро бъдеще. Новозагорци се гордеят с действащия в града бизнес център. На изхода от града за Стара Загора е новото търговско заведение "Хепи бар и грил" на известната фирма, създадена от запустяло крайпътно капанче.
"Общински пазари - Нова Загора" от началото на 2000 г. е търговско дружество. Пазарът разполага с 300 кв.м. покрита площ. Предлагат се плодове и зеленчуци от региона, както и цитрусови плодове.
Нова Загора е с дълги, прави, добре устроени и озеленени улици. В обновения център се намират сградите на общината, пощата, читалището, киното, историческият музей, голям универсален магазин, хотел-ресторант "Яница". В градската градина е Братската могила.
Жп гара и автогарата са разположение в южната част на града и осигуряват много добра транспортна връзка. В града има поликлиника и болница.
Първото светско училище в Нова Загора е открито през 1843 г. Сега в града има 10 училища с различни степени на обучение-начални и основни училища, гимназии, техникум. Два техникума подготвят специалисти за селското стопанство, машиностроенето и елекротехниката. Повечето от учениците на средните общообразователни училища "Хр.Ботев" и "Иван Вазов" продължават образованието си във висши учебни заведения.
Читалището "Диньо Сивков" е основано през 1870 г. от неговия патрон и гурпа родолюбиви новозагорци. Новата сграда в центъра на града е с голяма театрална зала с многофункционални фойета. На сцената се прадставят самодейни и професионални театрални постановки, изнасят се концерти, провеждат се срещи на дейци на културата. В ляво от читалището е историческият музей, а пред тях в градският парк - паметникът на Петко Енев. В музея се съхраняват уникални предмети от късната новокаменна и бронзовата епоха, най-голямата находка от лекарски инструменти от І.ІІ век, средновековни накити и др. Девет сгради в града са обявени за архитектурни паметници. Музейни са къщите на братя Стойкови, на Коюджиеви, Дихчеви, Чолакови и други.
Със средства на фондация "Миньо Балкански" сградата на бившият пионерски дом е възобновена в първоначалния си вид. Обзаведена е с 20 компютъра. Има зала за концерти и изложби. В нея са подредени скулптури на Георги Чапкънов и френската художничка Ани де Колбер-Христофоров. Идеята на организаторите е тук да функцонира българо-френски информационен център за обучение на учители, студенти и граждани по компютърни умения. Този информационен център ще бъде като част от известните в Европа школи "Он Лаин скуулс".
В Нова Загора е роден Гено Арабаджията, за когото се предполага, че е първият велосипедист в България. С построения през 1880 г. дървен велосипед, той се придвижда от Нова Загора до Сливен.
В Нова Загора има следи от човека през стария неолит /шесто хилядолетие пр.н.е./ През 1967 г. източно от града е намерена четирикола тракийска колесница от началото на ІІ век, украсени с медни и бронзови апликации. В надгробни могили са открити погребения с богат гробен инвентар, колективни находки от монети, тасоски тетрадрахми, драхми от Филип ІІ, Александър ІІІ, римски монети и други.