Преходноконтиненталният климат, черноземните смолници, излужените канелени и алувиално-ливадни почви благоприятстват за отглеждането на зърнено-хлебни култури. Новозагорският край се слави от стари времена с производсдтвото на прочутата пшеница "златна загария". Общината е житницата на Сливенска област. Високи са добивите от царевицата, ечемика, цвеклото, слънчогледа. Обширни площи заема памукът. Добре развито е овощарството - праскови, ябълки, круши. Стара слава е лозарството - винените и десертните сортове грозде. Традиционно е отглеждането на облагородени лозички - пепиниерството. Зеленчукопроизводството нарасна обособено много след пускането в действие на напоителната система "Средна Тунджа" - домати, чушки, краставици и моркови. Добре развито е и животновъдството. През 70-те и 80-те, а и в прехода към пазарна икономика в селата са създадени големи животновъдни ферми за отглеждането на говеда, овце, свине, птици.
След Освобождението на мястото на Новозагорска кааза се създава Новозагорска околия, в която са включени 62 села с център град Нова Загора. При административното делене на страната през 1959 г. някои от селата на бившата околия преминават към Твърдишка община. По-късно някои селища от района на Марица-изток са приобщени към Старозагорска област. Сега Новозагорска община се състои от 34 селища - 33 села и един град. Център на общината е град Нова Загора. През 1981 г. броят на жителите на общината е 51 482 души, през 1992 г. - 49 566 души, а към 31.12.2000 г. - 47 351 души. Съотношението на мъжкото към женското население е 49, 35:50,65. Жените са повече от мъжете с 617 души.