Сливенска област попада в умерено-континенталната и преходно-континенталната климатична област. В най-високите части на Твърдишка, Котленска, Стидовска и Удвой планина климатът е планински. Средната годишна температура там е между 6 и 8 , а в по-ниските им части - между 8 и 10 С.
Преобладават северозападните, северните и североизточните ветрове. Речните долини на северозапад спомагат за нахлуването на въздушни маси най-вече в тези посоки. Това обстоятелство съдейства за образуването на известния сливенски вятър "бора". Той духа през зимата, когато се създава голяма разлика между атмосферното налягане на север и на юг от Стара планина.През годината в Сливенско поле около 28 дни са със силен вятър със скорост по-голяма от 14м/сек. Този вятър често отнася керемидите. Не случайно по покривите на старите къщи в Сливен и селищата южно от Стара планина са поставени камъни или циментови стълбчета.
Горите заемат 141 444 хка - 40,8% от територията на областта, от които 84,89% са широколистни и 15,2% - иглолистни. 59% от тях са високостеблени.
Животинският свят е доста разнообразен. Планините и горите във възвишенията се обитават от благородния елен, сърната, лисицата, язовеца, чакала, дивата свиня, заека. По скалите на планините вие гнезда скалният орел. Обитатели на горите са бухалът, соколът, ястребът, горската сова, кълвачът, косът, славеят. Пойни птички има и в равнините. В нивите и драките на равнините се крият пъдпъдъкът, яребицата, фазанът, гургулицата и др. В цялата област има влечуги и разнообразни насекоми. Реките и язовирите са богати на риба: кефал, платика, мряна, шаран, а в горните течения на пъстърва.
В началото на ХІХ в. Сливен има 20 000 жители и е един от най-големите градове в българските земи.
През периода 1944-1989 година нарастването на производителните сили, откриването на нови текстилни предприятия, развитието на машиностроенето, хранително-вкусовата, стъкларската и други отрасли на промишлеността в Сливен, Нова Загора, Котел, Твърдица е съпроводено с концентриране на населението в тях. Предприятия и цехове са открити и в по-големите села, на някои от които по-късно са признати права на градски селища. Нови градове са Твърдица, Кермен и Шивачево - три от 6-те града на областта.
По темпове на възпроизводство на населението Сливенска област е между първите в страната. Към 31 декември 2000 година общият брой на населението в Сливенска област е 228 611 души.
От основаването на българската държава до Освобождението земеделието и скотовъдството са били основен поминък на населението.
С фабриката на Добри Желязков започва първият период от развитието на промишлеността в Сливен и в страната. Още през 90-те години на ХІХ век в Сливен има 15 вълненотекстилни фабрики. В Сливен и Нова Загора се изграждат памукотекстилни, хранително-вкусови и металообработващи предприятия. В Котел и Твърдица се построяват дървообработващи фабрики.
През периода 1944-1989 г. Сливенска област има общо-държавна специализация в добива на черни коксуващи се въглища. Фирма "Лагун" ЕООД - Твърдица произвежда суровина, която се използва като глиногоривка в тухларската промишленост. Отпадъчните въглища служат за гориво на "Топлофикация" - Сливен. Електроенергия се произвежда във ВЕЦ "Жребчево".
Машиностроенето е нов отрасъл в стопанската структура на Сливенска област. ЗММ-Сливен АД произвежда стругове СNC, комбинирани дървообработващи машини, колонни пробивни машини. Керамичният завод в Сливен произвежда керамични изделия /тухли, керемиди и др./. Завод "Яница" в Нова Загора се специализира в производството на машини и съоръжения за млекарската промишленост, а завод "Перла" - в лозопръскачки и други растително-защитни машини. В завод "Динамо" в Сливен през 80-те години се произвеждат пет от всеки осем динама и стартери на Волгоградския автомобилен завод на бившия Съветски съюз. По това време завод "Светлина" - Сливен произвежда 100% от електрическите крушки и луминесцентните лампи в България. Произвеждат се и автомобилни лампи.
Винарските центрове в Сливен, Нова Загора, Кортен, Блатец, Пъдарево разполагат с модерна база и техника. Холандски инвеститори построиха в Сливен новия винзавод "Домейн Бойар".
Млечната промишленост е развита добре. Прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, масло, сухо обезмаслено мляко, извара, сметана произвеждат мандри в Сливен, Нова Загора, Кермен, Котел, Твърдица, Кортен, Жельо войвода, Драгоданово и други.
Мелничарството е най-добре развито в Сливен и Нова Загора.
Текстилната промишленост е водещ отрасъл в Сливенска област.