Село Баня /Лъджа/ се намира на 15 км северно от Нова Загора и 10 км също северно от село Кортен. Разположено е на левия бряг на река Тунджа в Междинишкия пролом на около 260 м надморска височина. Не е известно кога е възникнало селището. В османските документи е записано Лъджа, Берки. Турският пътешественик Хаджи Калфа в своите бележки пише:"...в близкото село Берки има 4-5 топли извора, един от тях "Пири паша" е покрит с кубе."
Минералната вода избриква от дълбок разлом по северния склон на Сърнена гора. Събирането на термална вода става в гранитното скално ядро на Средногорският антиклинориум, където се образува водонапорна система. Поради напора, който изпитват тези води в дълбочина, върху земната повърхнина се изливат във вид на възходящи напорни извори. През 1930 г. изворната минерална вода е каптирана в две шахти. Минералната вода е с дебит 8 л/сек. с температура от 42-57 С. За сега този дебит задоволява нуждите на курорта. Минералната вода е с високо съдържание на азот, натрий, флуор, силициев двуокис и други химически елементи и минерали. Лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични заболявания и други.
При минералните извори е създаден курортен комплекс. Той е не само с регионално, а и с републиканско значение. Хубавата природа, заобиколила комплекса, е естествен декор на банския комплекс. В курорта има почивни станции, вили, банска сграда, открит плувен басейн, рехабилитационен център, здравен участък, хотел, ресторант и други.
През 2000 г. село Баня има 1503 жители. Училището е от 1891 г. Читалището "П. Енев" е основано през 1911 г. под името "Пробуда" с богата библиотека. Има физкултурно дружество. Издигнат е бюст-паметник на антифашиста Злати Динев Терзиев. На юг от селото има паметници на лобните места на септемврийци, убити през 1925 година.
При село Баня има следи от антично селище. Намерена е колективна находка от бронзови монети на Аполония на Черно море. Южно от селото има останки от средновековна крепост. В село Баня има изграден Районно приемател център за бежанци към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Между Сърнена гора и Межденик е един от най-големите язовири в страната.
ЯЗОВИР "ЖРЕБЧЕВО"
Язовирът е построен през 1959-1966 г. Намира се на 3,5 км западно-югозападно от село Баня до Новозагорските /Кортенските/ минерални бани. В чашата на язовира са бившите села Жребчево, Запалня и Долни Паничарево. Жребчево, чието име носи язовирът, е залято нацяло, а другите две-частично. Езерото обхваща площ от 24 000 дка. Полезният завирен обем на язовира е 368,5 мил.кубически метра водна маса. Нарежда се на трето място в страната. Язовирната стена е дълга 800 м и висока 58,4 м. Типът на стената е гравитачно-бетоне. В тялото й са вложени 1 380 000 куб.м. баластра, глина, каменна броня и хумус. Най-отгоре е асфалтовият път.
На брега на язовира е изграден спортно-туристически комплекс. Почивната база разполага с хотел и самостоятелни къщи със 72 легла, обзаведени апартаменти и зала за конференции, ресторант със 100 места, футболно игрище, картер за воден туризъм, лодки за спорт и риболов, плувни басейни, водни колела и сърфове.
Под язовирната стена е построен ВЕЦ "Жребчево". През елекроцентралата преминава 47 куб.м. вода в секунда. Монтирани са две турбини тип "Франсис" с обща мощност 14 мегавата. Годишното производство на електроенергия е 35,6 мил.киловатчаса.
В СЕЛАТА НА РАВНО ЗАГОРЕ
Полегатите склонове на Източна Сърнена гора образуват непрекъсната верига от ниски възвишения. В едно от възвишенията извира река Блатница. При село Коньово реката навлиза в Равно Загоре, пресича го диагонално от североизток на югозапад и югозападно от град Раднево /Старозагорско/ се влива в река Сазлийка. От извора Капаклия до устието река Блатница изминава 54 км. На места коритото й е заблатено. В Новозагорско поле приема няколко малки предимно десни притоци, най-голям от които е Черковска река /26,2 км/.
Северно от Нова Загора в подножието на Средна гора се е сгушило най-голямото село на Новозагорска община.
Село Кортен е разположено на 5 км северно от Нова Загора и на 42 км югозападно от Сливен на около 200 м надморска височина. На север е обградено от склоновете на Сърнена гора. Землището му обхваща северозападната част на Новозагорско поле.
Излужените кенелено-горски почви са подходящи за отглеждането на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. Добре развити са лозарството, пепиниерството, овощарството /череши/. През 70-те и 80-те години на изминалото столетие тук се изграждат животновъдни ферми за отглеждането на говеда, овце, свине, птици. Открити са цехове за промишлени дейности и услуги на населението. В селото има голяма винарска изба.
Не е известно кога е възникнало село Кортен. В турските документи от ХV в. се споменава под имената Българско Кортене и Кортене. През Освободителната Руско-турска война на 30 юли 1877 година селото е освободено от генерал Борейша, командващ част от отряда на генерал Гурко. След отстъплението на руските войски населението избягва в Балкана. Неуспелите да се укрият са посечени от башибозуците. Между тях е и свещеникът Еньо Разпопов. Църквата, училището и много къщи са опожарени.
Днес Кортен е едно от най-големите села на Сливенска област. През 2000 г. има 2044 жители. Селото е благоустроено с хубав център, съвремени сгради, кметство, здравен пункт, добре обзаведен действащ читалищен дом, голяма търговска сграда, училище, детска градина и ясли.
Югоизточно от сегашната църква "Свети Никола" през 1812 г. е построен метох. Следи от тази сграда няма. Всичко е опажарено. По-късно на мястото на сегашната камбанария е изграден друг църковен дом, също изгорял през 1877 г. Според летописната книга на църквата в нейния приземен етаж е имало две отделения. В едното кортенските младежи са учили за калфи и майстори, а в другото било открито килийно училище. Според Й.Донев, автор на книгата "История на село Кортен", това става през 1820 г. Първият кортенец, за който със сигурност се знае, че е грамотен, е поп Коста /Коста Илиев/, ръкоположен за свещеник през 1824 г. През 1830 той повежда семейството си и кортенци за Бесарабия. След завръщането си участва в изграждането на църквата, осветена през 1835 година.
В начало на светското училище се сочи 1840 г., а първата сграда, строена специално за училище, е от 1859 г. Сегашното училище е от 1934 г., с 12 класни стаи. През учебната 1933-1934 г. в селото е открито Допълнително земеделско училище с двегодишен срок на обучение. До средата на 40-те години над 200 кортенци завършват училището. Подготвят се специалисти по овощарство, лозарство, винарство, животновъдство. Не случайно селото се утвърждава като един от основните центрове в страната по пепиниерство.
В района на село Кортен има две праисторически селищни могили и следи от антично селище. Открити са тасоски сребърни тетрадрахми от ІІ в.пр.н.е., железни оръдия на труда от римската епоха, мраморни оброчни плочки на Тракийския Херос, пътна милиарна колона и други.
Село Коньово /Атлеолу/ се намира на 12 км североизточно от Нова Загора и на 24 км югозападно от Сливен. През 2000 г. е имало 1032 жители. Съставно село е на Новозагорска община. Има автобусни връзки с Нова Загора, Сливен, Ямбол. Гара е на жп линия София-Пловдив-Бургас. Разположено е на река Блатница на около 150 м надморска височина. Край селото е изграден микроязовир, който заедно с напоителната система "Средна Тунджа" напоява плодородната земя.
В Коньово има здравен участък, физкулкурно дружество, футболен стадион. Училището е от 1870 г. Читалището "Кирил и Методий" е основано през 1922 г. Освен библиотеката и самодейността, в него се помещава и музейна сбирка.
Построен е паметник на загиналите във войните 1912-1918 г. Поставена е паметна плоча на убитите в Отечествената война 1944-1945 г. и на руските войни. В района на Коньово са лобните места на П.Д.Чорчев, убит през 1923 г. и на партизаните Н.Царев и Д.Манолова /Митошка/, убити през 1944 г. Църквата "Св.Архангел Михаил е построена през 1885 година.
В близост до Коньово е запазена триетажна кула - страноприемница, висока 10 м, вероятно от ХVІІ в. В землището на селото също така са открити две праисторически селищни могили. Открити са и останки от римско селище. Оттук е минавал римският път за Черноморието.
По шосето Сливен-Нова Загора първото село в Равно Загоре е Каменово /Папазлии, Попово/ Северозападно от него на южния склон на Сърнена гора са кацнали селата Научен, Съдииско поле и Ценино.
Село Съдиево /Кадъкьой/ е следващото село по пътя Сливен-Нова Загора. Намира се на 32 км югозападно от Сливен и 6 км североизточно от Нова Загора. Разположено е на около 150 м надморска височина. През 1985 г. селото е имало 1109 жители, а през 2000 г. - 857 жители.
Благоприятният климат, плодородните почви, напояването на землището осигуряват висок урожай от зърнено-хлебните и технически култури. Добре развито е и животновъдството - местни и черно-шарени канадски говеда, мериноси и полумериноси овце, свине, птици. В селото има опитна станция за програмиране на добивите и почвознание. През 80-те години на ХХ век. в Съдиево е имало авторемонтна работилница, цех за нестандартно оборудване, пунктове за услуги на населението.
През 2001 г. земеделската кооперация "Наша земя" е обработвала 12000 дка земя. Добивите от пшеница са от 300 до 500 кг/дка, а от ечемика от 300 до 400 кг/дка, от слънчогледа от 150 до 180 кг/дка, от 1500 дка царевица - по 600 кг/дка.
Селото е блогоустроено с хубав център и асфалтови улици. В центъра са кметството, пощата, здравният участък, детската градина. Килийното училище е от 1868 г. Читалището "Н.Й.Вапцаров" е основано през 1926 г. под името "Пробуда". През 1976 г. е наградено с орден "Кирил и Методий" - ІІ степен. В едно от помещенията му е уредена етнографска музейна сбирка. Църквата "Св.Ив.Рилски" е построена през ХVХ век.
В турските документи селото се споменава под името Кадъкьой през 1472 г., 1607 г. и 1671 г. През ХІХ в. жителите му на два пъти се изселват в Бесарабия и Украйна. Емигрират 232 семейства /1354 души/. Там в днешните села Зализничное, Одеска област - Украйна и Ваянержей, Чемилишки район - Бесарабия те основават свои колонии.
Село Омарчево /Омарджъ/ се намира на 14 км югоизточно от Нова Загора и 37 км югозападно от Сливен. Разположено е в северното подножие на Светиилийските възвишения на около 200 м надморска височина. Сведеие за селото под името Омарджъ има в турските документи от 1488 г. и от 1605 година.
Върху карбонатните и излужени черноземни сморници се отглеждат зърнено-фуражни култури /пшеница, ечемик, царевица/, слънчоглед, памук, захарно цвекло, зеленчуци, винени и десертни сортове грозде. Добре развито е и животновъдството - говеда, овце, свине, птици.
Селото е блогоустроено с хубав център, обществени сгради и обновени къщи. Има автобусни връзки с Нова Загора, Сливен, Кермен. Читалището "Н.Вапцаров" е основано през 1906 г. под името "Съгласие". Помещава се в нова хубава сграда и е с богат книжен фонд. Училището е от 1868 г. Има здравен пункт, спортно-туристическо дружество, ловно-рибарска дружинка. Запазена е църквата "Св.Илия", построена през 1892 г. Както пише д-р Табаков в "Опит за история на град Сливен", според преданието единият от двамата братя от село Чинтулово /Касъмово/ - Илия, след като не си дал вярата турците го съсекли:" Върху трупа му се спуснали кандила от небето, а самият той полетял към село Омарчцево /Новозагорско/, където турците му издигнали гробница, наречена Теке Али... И наистина, при Омарчево, на югозапад от него, има Текебаир, по предание с гроб на Св.Илия".
Жителите на село Омарчево взели активно участие в национално-освободителното движение /1850-1877 г./. Оттук е Кара Кольо Омарчалията, байрактар на дружината на Индже войвода. Поставена му е паметна плоча. Има паметна плоча също така на загиналите във войните 1912-1918 г. и в Отечествената война 1944-1945 г.
В района на Омарчево има праисторическа селищна могила и останки от антично селище. Намерени са оброчни плочки на Тракийски Херос и колективна находка от римски монети. Открити са основи на стари сгради.
В близост до село Омарчево в северното подножие на Светиилийските възвишения са разположени селата Полско Пъдарево, Графитово, Питово и Биково.
В землището на село Биково /Бухолии/ има селищна могила от енеолита и бронзовата епоха. На един километър североизточно от селото има останки от антично селище. Тук се намира и могилен акропол, състоящ се от десетина могили. В района на село Графитово има следи от праисторическо селище. На 1,5 км северно от селото се намират четири надгробни могили. На връх Свети Илия има останки от средновековна крепост. Запазени са основите на част от крепостните стени и на защитните кули.
Село Карново /Кипситли/ е разположено в подножието на Сърнена гора на около 200 м надморска височина. Намира се на 9 км северозападно от Нова Загора и 53 км югозападно от Сливен. Съставно селище е на Новозагорска община. През селото минава малка рекичка Дермен дере-десен приток на река Блатница.
Не е известно кога е създадено селището. В турските документи за събиране на данъците се споменава през ХV век с името Кибситли, а през 160 г. - като Кипситли. След Балканската и Първата Световна война тук се заселват преселници от Тракия и македония. През 2000 г. в селото има 870 жители.
В селото има трудово производителна кооперация, основана през 1922 г., здравна служба, основно училище, детска градина, хлебокомбинат. Читалището "Пайсий Хилендарски" е основано през 1927 година. Намира се в хубава съвременна сграда. В близкото минало библиотеката с богатия книжен фонд, подредба и работа с читатели е била регионален първенец.
Много са забележителностите на Караново, но в регионален мащаб селото е известно най-вече с Карановската селищна могила. Намира се в северозападния край на селото и е една от най-големите селищни могили в България. Образувана е от развалините на последователно изграждани едно над друго праисторически селища. Установени са седем културни пласта с обща дебелина 12,40 м. В основата си могилата е с диаметър 250х150 м. Четирите най-долни пласта /от първи до четвърти/ се отнасят към неолита, следващите два /пети и шести/ - към халколита, а най-горният /седми/ - към края на ранната бронзова епоха. Могилата е наречена "дворец на тракийската праистория". Разкрити са оръдия на труда, изработени от камък, кремък, кост, рог на елен. Находките се съхраняват в Националния археологичен музей в София и Градския исторически музей в Нова Загора.
Село Асеновец /Авлиене/ се намира на пътя Нова Загора - Гурково - Велико Търново. Разположено е в южното подножие на Сърнена гора. Отстои на 7 км северозападно от Нова Загора и 46 км югозападно от Сливен. Има автобусни връзки с Нова Загора, Сливен, Стара Загора, Твърдица.
Селото е благоустроено с хубав площад, обществени сгради и обновени домове. През 1980 г. е имало 1108 жители, а през 2000 г. - 814 жители.
Върху делувиално-ливадните и канелено-горските почви е добре развито зърнопроизводството - пшеница, ечемик, царевица. Отглеждат се и технически култури - слънчоглед, цвекло, памук. Край селото има хубави лозя - винени и десертни сортове грозде. Значителна част от населението се занимава с пепиниерство. Развито е и животновъдството - говеда, овце, свине, птици.
До село Асеновец се намира праисторическо селище Табанова могила. При спасителните разкопки през 1969 г. са открити интересни материали от късния период на бронзовата епоха, халщата и ранния латен. Намерената в културния пласт на халщата урна с букели е близка по аналогия с урните в град Троя. Има следи от римско селище и средновековно укрепление. Заслужават внимание също оброчната плочка на Тракийски конник, колективната находка от византийски монети и други.
Село Стоил войвода /Инджекьой, Енджекьой/ е разположенно сред Равно Загоре в най-ниската част на равнината на около 100 м надморска височина. Намира се на жп линия Нова Загора-Симеоновград на 5 км югозападно от Нова Загора и 42 км също югозападно от Сливен. Има автобусни и жп връзки с Нова Загора, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Раднево, Симеоновград. През 1985 г. селото има 1049 жители, а през 2000 г. - 833 жители. Богатите на хумус черноземни смалници и канелено горски почви, напоявани от водите на язовир “Жребчево” благоприятстват за отглеждането на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, памук, захарно цвекло, зеленчуци. Добре развито е и животновъдството - говеда, свине, овце, птици. Днес село Стоил войвода е едно много добре благоустроено село. Наред с кметството, пощата, читалищния дом, здравния пункт, училището и църквата сред селото е построена добре уредена ритуална зала с музейна сбирка. Килийното училище е от 1854 г. Запазена е сградата на сласното училище от 1890 г. Читалището “Искра” е основано през 1875 г. За 100-годишния юбилей през 1975 г. е наградено с орден “Кирил и Методий” - І степен. Издигнат е паметник на загиналите във войните /1912 - 1918 г./, пострен през 1925 година. Около 1841-1842 г. в село Инджикьой, днес Стоил войвода, се родил Стоил Иванов Вучков, войвода на сливенската чета през Априлското въстание 1876 г. От 1864 г. в продължение на 9 години той е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръгща в родното си село, а две години по-късно емигрира в Румъния. В Гюргево се свързва с българската революционна емиграция. Гюргевският революционен комитет го определя за помощник - апостол на ІІ Сливенски революционен окръг. След обявяването на Априлското въстание той става войвода на сливенската чета, която води няколко сражения с турската потеря в Сливенския и Твърдишкия балкан. При Сатма чешма над село Бинкос е заловен и убит от османските власти. Днес родното му село носи неговото име Стоил войвода. В землището на село Стоил войвода има следи от римско селище.
Село Езеро /Юрлемиш, Крумово/ се намира на 5 км южно от Нова Загора по шосето Раднево-Гълъбово-Симеоновград. През 1981 г. е имало 733 жители, а през 2000 г. - 559 жители.
На 2 км северозападно от селото се намира Дипсизката могила. В проучения културен пласт са установени 13 строителни хоризонти, които се отнасят към неалита, еолита и началото на средния период на бронзовата епоха. Върху тази могила са били основани по-късно селища от римската епоха и средновековието. Намерени са оръдия на труда от римляните.
Село Дядово /Дедекьой/ се намира на 8 км южно от Нова Загора. Има автобусни връзки с Нова Загора и Раднево.
Селото е известно най-вече с дядовската селищна могила.Могилата се намира на левия бряг на река Блатница. Била е обитавана през всички праисторически епохи - неолита, халколита и бронзовата епоха. С известно прекъсване животът продължил и през старожелязната епоха.
Най-горните жилищни нива са силно разрушени от по-късни градежи през античността и средновековието. На сравнително ограничена площ са открити над 20 пещи и огнища, подова замазка, оръдия на труда, мелнични камъни, керамика и др.
Установено е, че селищната могила има дебел културен пласт от ранния и средния период на бронзовата епоха. Смята се, че тогава се обособила тракийската народност.
В дните на Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. Загоре е обилно окървавено, сечено, горено. В навечерието на свободата тук черкези, башибозуци и редовна турска армия избиват със зверски садизъм над 2400 души - жени, деца и старци от Новозагорско и Старозагорско.
Загоре си има и своя Батак село Любенова махала/Гюнели махале/ На 27 юли 1877 година многоброен турски аскер, придружен от башибозуци и черкези заобкиаля селото и избива из дворовете и в църквата всичко живо, което среща, пали и опожарява. Кръвопийците - пише на паметната плоча - обкръжиха оградата на църквата и яростно се впуснаха на сеч върху невинното население и избиха в църковната сграда мъже, жени и деца 1013 души.
Разположено сред Равно Загоре на 117 м надморска височина и днес село Любенова махала е едно от големите и с важно стопанско значение села на Сливенска област. През 2000 г. в него са живяли 1139 души. Отстои на 19 км югозападно от Нова Загора и на 52 км също югозападно от Сливен. Има автобусни връзки с Нова Загора, Сливен, Раднево, Гълъбово, Стара Загора.
В Любенова махала има филиал на научно-производственото обединение "Хибриден център" - Стара Загора и ДСО "Зърнени храни и фуражна промишленост". Произвеждат се зърнено-хлебни, фуражни и технически култури - пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, захарно цвекло. От зеленчуците се отглеждат домати, чушки, зеле. През 70-те години на миналото столетие за задоволяване на нуждите и създаване на работа на населението в селото се извършват дърводелски, железарски, радио-телевизионни услуги. Открити са цехове за емайлиране на корпуси, за осветителни тела, за производство на плостмасови изделия..
Потребителската кооперация "Защита" е основана през 1898 г. /втората в България/. Училището е от 1840 г. През 1871 г. е открито девическо училище. Читалището е основано през 1862 г. под името "Съгласие". Физкултурното дружество "Загорец" е от 1945 г.
Църквата "Св.Георги" е построена през 1837 г. от тревненския майстор Д.Сергев. Вкопана е 3.5 м в земята с основи 1,6 м. Постройката е триконхална. Обявена е за паметник на културата.
При подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. в с.Любенова махала е образуван таен революционен комитет, който развива активна революционна дейност. Когато избухва въстанието под ръководството на Христо Шиваров 100 души от Любенова махала, Сърнево и Пшеничево образуват чета в помощ на въстанието в Стара Загора. Уговореният сигнал обаче не е даден и въстанните се връщат в селата си.
В района на Любенова махала има следи от антично селище. Намерени са над 20 монети от Пауталия. Сведения за селото под имената Гюндюзлю, Гюндизлер има в турските документи от 1472 г. Населението участва в Септемврийското въстание 1923 г. Установява работническо селска власт и изпраща 27 д. в помощ на Нова Загора. На северозапад от Любенова махала е село Любимец, а на североизток село Богданово.
Село Събрано /Майнасли/ е разположено също в най-ниската част на Равно Загоре. Отстои на 11 км югозападно от Нова Загора и 50 км от Сливен. Има автобусни връзки с Нова Загора, Сливен, Стара Загора и Раднево. През 1981 г. е имало 651 жители, а през 2000 г - 431 жители.
Не е известно кога е възникнало селото. Най-ранните следи от живота на човека в селищната могила "Кабиюк" се отнасят към стария неолит. Районът е бил населен и през античността. В една от 14-те надгробни могили, разкопана от иманяри, са открити два гроба с богат гробен инвентар и много човешки скелети наоколо. Сивата керамика, изгарянето на телата, посоката на гробовете са тракийски погребален обряд, а покриването им с керемиди в сводообразна извивка говори за смесване на тракийската и римската култура. Колективните находки от монети свидетелстват за оживени икономически връзки със съседните земи. Особено внимание заслужват намерените пръстени амфори, медни монети и други.
Според преданието през епохата на османското робство тук се заселва турският без Ибрям Делията, който построява сарай в центъра на днешното село Любенова махала българското население се събрало и спасило в двора на турския бей.
В ожесточените шипченски боеве през Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. е взел активно участие майналиецът Михаил Пенев. Името му със снимка е поставено на видно място в старозагорския исторически музей. След Освобождението в селото се заселват хора от околните села Жребчево, Змеево, Кортен, Дълбоки и др. Това дава основание по предложение на местния учител Иван Илиев селото да носи сегашното име Събрано.
Читалището е основано през 1909 г. Неговата дейност се засилва особено през 1923 г., когато по инициатива на учителя Пано Станчев се закупуват книги, развиват се танцовата, певческата и театралната самодейност. Все по това време е образувана и потребителската кооперация "Съгласие".
Днес село Събрано е благоустроено с хубави обществени сгради и обновени къщи. Още през 1971 година в селото е имало 28 души с висше образование, от които четири научни сътрудници. Сега техният брой е значително по-голям: научни работници, инженери, икономисти, лекари, зъболекари, учители и други.
Източно от река Блатница Новозагорско поле е все така равно, но малко по-високо. На север е оградено от Свети илийските, а на юг от Манастирските възвишения. Тази част от Равно Загоре обхваща територия то 299 кв.км. През периода 1944-1989 г. земята се обработва от създадените в отделните села ТКЗС, които впоследствие се обединяват в АПК с център в село Млекарево. Изгражда се Млекаревската селищна система, в която се включват селата: Раднево, Сокол, Еленово, Прохорово, Бял кладенец, Млекарево, Пет могили, Новоселец, Радецки и др. В прехода към пазарната икономика ТКЗС, АПК и селищната система се разпадат. Една част от селата преминават към община Нова Загора, а друга към Стара Загора.
Село Млекарево /Юртчии/ се намира на 20 км югоизточно от Нова Загора и 58 км Югозападно от Сливен. До 1990 г. е център на селищната система, аграрнопромишленият комплекс и на общината с 11 съставни села. Сега е кметство към Новозагорска община. През 1981 г. е имало 1190 жители, а през 200 г. - 848 жители.
Не е известно кога е основано селището. В турските регистри се споменава през ХVв. с името Юргуджи. Основното училище е от 1876 г. В началото се помещавало в частна къща. През 1882 г. е построена двуетажна сграда. Долният етаж се използвал за черква, а горният - за училище. Новото училище е изградено през 1963 г. Читалището "Христо Ботев" е основано през 1920 г. с киносалон и библиотека. Черквата "Св. Архангел Михаил" е построена през 1931-1937 г. от тревненски майстори. В селото има здравен участък.
Когато Млекарево е център на селищната система, тук се изграждат обществени заведения - общински съвет /сега кметство/, поща, поликлиника-филиал на Районната болница в Нова Загора, административната сграда на АПК, детска градина и детски ясли. Открити са примишлени цехове, пунктове за услуги на населението и др.
Подобно на другите селища в Новозагорския край, млекаревци вземат активно участие в Септемврийското въстание през 1923 г. Установена е работническо - селска власт и е сформиран боен отряд в помощ на Нова Загора. Участват и в антифашистката борба през 1941-1944 година.
В землището на Млекарево има около 15 надгробни могили. Открити са археологически орнаменти, римски и византийски монети.
Село Еленово /Караджа Муратлии/ е разположено на 220 м. надморска височина. Отстои на 19 км югоизточно от Нова Загора. През 1977 г. е имало 1135 жители, а през 2000 г. - 719 жители.
На север от Еленово и Светлийските възвишения има кварцови жили с дебелина 0,2-2 метра, които разсичат метаморфизирани скали от долнотриаска възраст. При подходяща технология този кварц може да се използва за производство на кворцово стъкло.
Не е известно кога е възникнало селото. В турските регистри се споменава през 1577 г. под името Мурадлу.
В центъра на селото са кметството, пощата, здравният пунк, читалището, училището, магазините. Основното училище е от 1879 г. Читалището "Светлина" е основано през 1919 г. Библиотеката е с богат книжен фонд. В недалечното минало самодейният естрадно-сатиричен състав е бил сред най-добрите в региона. Няколко години селото е било домакин на Националния събор на хумора и сатирата.
Обновени са и жилищата на стопаните. Много от къщите са построени след Втората световна война с големи, добре подредени дворове. Издигнати са паметници на загиналите във войните 1912-1918 г., на партизанката Йорданка Кондова /Катя/, починала през 1944 г., на загиналите в Отечествената война на България 1944-1945 г.
В околностите на Еленово има останки от римско селище. Открити са зидове, фина римска керамика, оръдия на труда, монети. Запазен е част от могилния некропол. В една от могилите е открита гробница от римската епоха.
На северозапад от Еленово са селата Сокол и Радево, а на югоизток селата Прохорово и Бял кладенец.
Южно от село Млекарево асфалтовото шосе се разклонява в две посоки. Югозападният път ни отвежда в село Пет могили, а на юг-югозапад - в село Новоселец. Отстоят на 5 км от Млекарево и на 4 км едно от друго. Селата Пет могили, Новоселец, Радецки и Бял кладенец са на територията на промищленият комплекс Марица-Изток. Значителна част от трудоспособното население работи в рудниците, ТЕЦ-овете, брикетните фабрики. Работят в промишления комплекс, а живеят на село с ежедневни трудови пътувания на специализираните транспортни средства.
Село Пет могили /Бештепе/ е разположено край Селска река на 150 м надморска височина. Има автобусни връзки с Нова Загора, Сливен, Раднево, Стара Загора, Тополовград.
До 1978 г. Пет могили е център на общината, след това е съставно село на Млекаревската селищна система, а сега кметство в Новозагорската община. Не е известно кога е създадено. В турските регистри за събиране на данъците е записано през 1582 и 1671 г. През 1981 г. селото има 1454 жители, а през 2000 г. - 818 жители.
Селото е блогоустроено с хубав център и обществени сгради. Къщите и стопанските дворове са обновени. Има здравна служба, физкултурно и туристическо дружество. Училището е от 1880 г. Читалището "Н.Й.Вапцаров" е основано през 1926 г. под името "Светлина". Църквата "Св.Петка" е построена през 1893-1895 г.
Край Пет могили има останки от антично селище с могилен некропол. Открита е бронзова статуетка на Венера и са намерени 1000 тетрадрахми.
Село Новоселец /Кьосемахале/ се намира на 64 км югозападно от Сливен и на 25 км югоизточно от Нова Загора. Освен с Нова Загора и Сливен автобусни линии го свързват с Раднево, Тополовград и промишления комплекс Марица-Изток.
Няма данни кога е създадено. Сведения за селото под името Мирахур има в турските регистри от 1590 г. През 1981 г. е имало 1116 жители, а през 2000 г. - 643 жители.
Плодородното Новозагорско поле, оросявано от напоителната система "Средна Тунджа", както и близостта до Източномаришкия комплекс оказват благотворно влияние върху развитието на селото. И тук центърът е блогоустроен с обществени сгради и обновени жилища. Има кметство, здравен пункт, училище и детска градина. Основното училище е от 1881 г. Читалището "Пробуда" е основано през 1929 г. Запазена е църквата "Св.Троица", построена през 1878 г. с икони от Ив.Кънчев.