Римското господство на Балканите е разгромено от етични потреси под тъй нареченото Велико движение на народите. Легендите за "скити" до ІІІ век след Христа, визиращи паплач от народи зад Дунава и Черно море, стават исторически истини за битието на Балканите. Готи, славяни и "хуни" слагат край на Източната и на Западната Римска империя. От тия три раси само славяни и прабългари решават политическата съдба на Балканите. Със сливането им се изгражда бъдещето на българите в полуострова.
За Слиевнско през тракийския период се знае от намиращите се битови паметници. През римския период е най-старият астиграфен паметник на самия град Сливен - днес развалини, наречен Хисарлък. Преданието за "стар" път през Сливен визира военния маршрут от Мизия към Тракия.
Днешното заселище Сливен се губи в легенди и догадки. Имената, визирани въпросният град са: римското Castrum, варваро-римското Савулен-Каналин, византийското Сидира и т.н. С днешното си име гр.Сливен (Стлифанос на Идриси в 1153 г.) е съществувал през тия години като град със славянско име.
През Първото българско царство само в един паметник се споменава за Сливен и то не със същинското си име. През този период Сливен е настрана от военните маршрути на българи и византийци между столиците им - Преслав и Цариград. От историческа страна известността на старите ни градове е свързана с описание на военни походи и подвизи. Историческото реставриране на астиграфични пунктове около Сливен, Ямбол, Карнобат е въз основа на данни за военни движения.
Едва през Второто българско царство историята се фамилизира с името Сливен и неговите покрайнини. Политическия ни център от 1186 г. се премества в Търново, маршрутите от него за днешна Южна България и византийските средища Охрид и Цариград почват да минават по-често и редовно през град Сливен. Сливен от първите Асеновци до самото падане под турците се обръща на завиден за времето си духовен център.
От собствено робство на царизъм, ереси и самоизтреба българите минават в друго - робство на сечове, огън и мрак. Върху средновековните основи на Сливен, със следи от кръв и пепел, се издига турско заселище Ениджекарие, около което се заправя днешният Сливен с реставрирано име от безвъзвратно минало. Трябвало е да минат два века, за да се съвземе града и се реабелитира в историята.
Известен на европейския свят става Сливен едва след 1829 г. През 1830 г. сливенци се преселват във Влашко и Бесарабия и отнасят със себе си по-голямата част от собствената си история. Слевен за трети път се гради, за да се представи в днешния си вид.