Името на днешния Сливен има славянски произход. Сливен е славянска дума с корен от глагола "сливам", от туй, че тук се сливат три реки.При Идриси 1153 г. името на Сливен е в преиначена форма: Стлифанос или Истлифнос. Към края на царството на византийските хроници го пишат Стлифнос. В турските документи градът се назовава най-често с имената Ислимье, Ислимие или Исливне. В първите години на робството колонизираното мюсюлманско и останалото живо българско население живеело в старата част на махала Ново село.По-късно в днешната централна част на града между Новоселска, Селишка и Асеновска река израстват нови бъргарски и турски квартали. През ХV-ХVІ век на запад от централната част на града се образува голямата махала Комлука. Българите населяват южните, а турците - северните и северозападните части на махалата. Все по това време между центъра и Новоселската махала се заселват арменци, а в подножието на хълма Бармук - роми. Най-нова е чисто българската махала Клуцохор. В началото на ХІХ век (1811-1813г.) в Сливен се заселват татари, които в продължение на няколко години измират от чума. И днес името на махалата Татармезар, до сградата на модна къща "Албена" е запазено.По това време се заселват селяни от с.Раково и малко евреи.
Градът се развива като важен стопански център. В основата на стопанското развитие е занаятчийството. Развиват се абаджийството, гайтанджийството, а заедно с тях и търговията. Сливенските аби, шаеци и кебета се разнасяли навсякъде в ограмната турска империя. Добре развити са калпакчийството, сарачеството, кожарството, бубарството. Особено добре било развито тюфекчийството /правенето на пушки/ и производството на барут.
Находчивостта на предприемчивия сливенец Добри Желязков /Фабрикаджията/ довеждат до прерастване на занаятчийското в индустриално производство. От град Екатеронослав /Днепропетровск/ Русия, Добри Желязков пренесъл тайно части на текстилни машини, създал текстилна работилница в дома си и през 1834 г. я превърнал в малка фабрика. Видът и качеството на произведения плат били по-добри от абите и шаеците на занаятчиите. Султанът одобрил показаната му мостра и издал ферман за изграждането на фабрика в Сливен. Построена е голяма триетажна каменна сграда, монтирани са 20 предачни машини, 6 механични стана, Добри Желязков наема работници и през 1836 г. фабриката е пусната в действие. По-късно фабриката станала държавна и произвеждала годишно около 100 000 топа синьо сукно и аба предимно за армията. От Карнобатско, Добруджа и Анадола с кервани от камили се доставяли вълна, която след като се обработвала във фабриката на шаеци и сукна, се изпращала на турските гарнизони в Сърбия, Анадола, Босна и Северна Африка.
През Възраждането градът се оформя като важен занаятчийско-търговски център. Преустройват се старите сгради. Строят се нови. През 1808 г. е построена часовниковата кула.
След освобожедението сливенската буржоазия нагажда стопанската си дейност към новите условия. Изгражда нови текстилни предприятия. В Асеновското дефиле се изграждат 7 фабрики, по течението на Новоселска река - 3, на Сотирска река, в близкото село Сотиря - 4. В съседство със старата фабрика на Добри Желязков е създадена държавна образцова учебна текстилна работилница. Изграждат се две памукотекстилни фабрики, предприятия за копринени, ленени, ютени и конопени изделия. В навечерието на Втората световна война в Сливен има вече 22 текстилни фабрики с 3620 работници. Изграждат се също няколко тютюневи фабрики, дребни предприятия за спирт и ракия, пивоварна фабрика, металообработващи предприятия, дървообработващи работилници, керамична фабрика и други. През 1933 т. в Сливен се създава единственото в страната акционерно дружество "Белфа" за производство на електрически крушки. През 1928 г. край тогавашната жп гара е построена дизелова електроцентрала, разработени са няколко камено-въглени мини в Елено-Твърдишкия дял на Стара планина.
В селското стопанство доминиращо е лозарството. През 1920 г. се създава лозарска кооперация "Шевка". Развива се и овощарството. Сливенските череши са известни в цялата страна. Край река Тунджа се произвеждат праскови, ябълки, зеленчуци.
През 1907 г. е построена жп линия Зимница-Сливен, а през 1930 г. железопътната линия Зимница-Сливен е продължена до Твърдица. До тогава градът е свързан с жп транспорт на страната с жп станция Кермен.
През 1952 г. завършва изграждането на задбалканската железопътна линия София- Карлово-Сливен-Бургас, което осъществява пряка жп връзка със столицата и Югозападна България. Изместено е трасето на жп линия в града. Новата пътническа жп гара е една от най-добрите в страната.
През третия период от развитието на промишлеността у нас от 1944т. до 1989 г. заедно с текстилната индустрия в Сливен се развиват и другите отрасли на промишлеността - хранително-вкусова, машиностроене, металообработване, стъкларска промишленост, въгледобив и други.
Инвестициите са едно от най-важните условия за оживяване на икономиката на Сливен в прехода към пазарната икономика. Един от най-големите инвеститори, които общината успява да привлече, е австрийската фирма "Билла", която посрои и откри нов голям жипермаркет в областния град. С чужди инвестиции е обновено произвоството на фирма "Декотекс" ЕАД, новият винзавод "Домейн Бойар", създадена е борса за плодове, зеленчуци и цветя. Успешно се решават проблемите с водоснабдяването, електрозахранването и топлофикацията на града, градския автотранспорт, съобщенията.
През VІІІ и ХІХ в. В Стара планина и Сливенския балкан бродят четите на Златьо войвода, Конда войвода, Индже войвода, Димитър Калъчлията, Добри войвода. Хайдушко сборище е Куш бунар. През 1858 г. в сражение с турците е убит Георги Трънкин, начело на четата застава Панайот Хитов. Негови четници са по-сетнешните войводи Филип Тотьо, Жельо войвода, Стоил войвода, Стоян Папазов, Никола Аджема. През 1867г. в четата на Панайот Хитов започва хайдутството си легендарният сливенски войвода Хаджи Димитър.
След Първата световна война в южната част на града между старото Ямболско шосе и р.Асеновска израства тракийският бежански квартал "Даме Груев" с малки ниски къщи на един етаж. През периода 1944-1989 г. на изток и североизток се разширяват кварталите "Розова градина" и "Ново село". Израстват новите квартали "Република", "Кольо Фичето", "Звездите", "Стоян Заимов", "Българка", "Младост", "Дружба", "Сини камъни".
Наред с жилищното строителство са положени грижи и за блогоустрояването на града Просторният площад "Хаджи Димитър" и площадът пред сградата на Общинския съвет имат възлово положение в централната част на града. Тук се извисява 11-метровия паметник на легендарния национален герой Хаджи Димитър.
От източната страна на площад "Хаджи Димитър" са сградите на Съдебната палата и Общинския съвет. Между тях са сгушени читалище "Зора", старият театър и битовата къща, превърната в обеден дом. Северно от площада са елитните гимназии, техникумът за обществено хранене и Сливенската митрополия. На юг и запад от площадите са разположени търговски сгради и офиси, църквата "Св.Димитър", 17-етажният хотел "Сливен", градският драматичен театър, новата телекомуникационна сграда.
Източно от общината на булевард "Цар Освободител" се намира "един жив паметник" - Старият бряст. На възраст той е на 500 години, свидетел на борбата на сливенци за свобода и социална правда. На този булевард са сградите на Свободния университет, Историческия музей, Детския театър, Художествената галерия "Д.Добрович", Обединена българска банка /ОББ/, ресторант "Печ", сградата на модна къща "Албена", жилищни блокове с магазини в приземните етажи. Малко встрани от булеварда е хубавата сграда на Областната управа, а северно - Домът на техниката. Булевардът завършва с моста на Новоселска река и площада пред градската градина. От дясната страна на площад "Орлето" - паметникът на загиналите сливенци в Балканската и Първата световна война, а от лявата - градската градина.
Булевард "Хаджи Димитър" започва от площада пред Общинския съвет и върви на югоизток към авто и жп гара.
На този булевард се намират Регионалната библиотека "Сава Доброплодни", Битовият комбинат, банките "Хеброс" и Обединена източноевропейска банка, магазини, кафенета, аптеки, бюст-паметници на видни революционни дейци, хипермаркет "Била", автогарата, Окръжна болница "д-р Иван Селимински", Окръжен държавен архив и завършва с жп гара Сливен.
0живен е и булевард "Цар Симеон". Започва с площад "С.Димитров", на който е и паметникът на сливенския антифашист Съби Димитров и паметната плоча на българите от Одринска Тракия, убити в Първата световна война. На отсрещната страна е паметната плоча на горяните, загинали през 1950-1951 г. От ляво на булеварда в партера на 12-етажните жилищни блокове са разположени магазини, ресторанти, кафенета. В дясно е обновеният кооперативен пазар. След Дамарския мост на р.Асеновска вляво са сградите на няколко промишлени и търговски фирми, а югоизточно от тях - жилищните блокове на кв."Даме Груев".
Освен елитните гимназии - Природоматематическата, за изучаване на западни езици и Хуманитарната гимназия, в Сливен има техникуми, СПТУ, общообразователни училища, Колеж за средни медицински кадри, Колеж за учители по практика, филиали на Висшия технически университет - София, Висшия икономически университет - Свищов и други.
Сливенският драматичен театър "Стефан Киров" е в съвременна сграда. Вътре в сградата има бюфет към камерната зала, сладкарница, технически етаж с малка зала, изложбена и репетиционни зали, галерия към студийната зала, балкон на голямата зала / с 205 места/.
Държавния куклен театър е създаден на 1 януари 1971 година.
Реставрирани са къщата-музей "Хаджи Димитър" през 1955 г, ханът през 1974 г., къща-музей "Панайот Хитов".
Благоустройството на Сливен продължава. През 2002 г. градът е включен в проекта "Красива България".
През епохата на турското робство Сливен е известен като град на стоте войводи.
Видни личности в Сливен има и след Освобождението. Регионалният вестник "Седмица" в бр.354/11.17.2001 г. помества 39 имена, от които читателите да определят 20-те най-видни сливенци на ХХ век:
Дамян Дамянов /1935-2001г./ - един от най-известните български поети през ХХ век.
Йордан Данчов /1871-1956/ - математик, строителен инженер, д-р по небесна механика, един от най-ярките радетели за организиране на висше техническо образование в България, автор на няколко книги, кмет на Сливенската комуна (1912-1923).
Георги Данчев /1922-1980/ - дългогодишен председател на бившия окръжен народен съвет, с голям принос в икономическото процъфтяване на Сливен и окръга.
Съби Димитров /1900-1941/ - секретар на Работническата партия, депутат в народното събрание през 30-те години, интербригадист.
Генерал Никола Жеков /1864-1959/ - виден български военоначалник, главнокомандващ българската войска от 1915 до 1918 година.
Негово високо преосвещество митрополит Йоаникий, начело на Сливенската митрополия от 1980 година.
Константин Константинов /1890-1970/ - прозаик, преводач, есеист и романист.
Академик Йордан Малиновски - виден български учен - химик, избран за председател на БАН през 1991 година.
Габрие Папазян - бизнесмен, живущ във Виена /Австрия/, един от изтъкнатите спомоществователи на Сливен.
Стефан Панаретов /1853-1931 г./ - дипломат, общественик, действителен член на БАН, пръв български пълномощен министър в САЩ (1914-1925 г.), участник в българската делегация при подписването на Ньойският мирен договор през 1919 г., български делегат в ОН.
Стефан Пейчев /1897-1976 г./ -скулптор, автор на паметника "Хаджи Димитър" и "Д.Желязков", на бюстовете на Д.Чинтулов, П.Хитов, д-р Иван Селимински и други.
Станка Пенчева - видна българска поетеса.
Радой Ралин - изтъкнат български поет-сатирик.
Сирак Скитник /Панайот Т.Христов - 1883-1943 г./ - художник-модернист, първият директор на радио "София", създател на радиостанциите във Варна и Стара Загора.
Симеон Султанов /1927-1989/ - изтъкнат български литературен критик, автор на книгата "Йовков и неговият свят".
Симеон Табаков /1880-1918/ - правист, дипломат, автор на книгата "Опит за история на град Сливен".
Мишо Тодоров /1890-1967/ - музикален деец, композитор, пианист, педагог и диригент.
Христо Топракчиев - летец, един от пионерите на българската авиация, загинал във въздушен бой край Одрин.