Много малко може да се каже за гр.Сливен до появяването му в източниците под днешното си име, в далечното минало на един закътан край, намиращ се в стара и тъмна Тракия.
Историята на Тракия е на няколко географични, етнични и лични имена, свързани с легенди и сказания за бохемство и горски подвизи. Историята на Балканския полуостров, като се изключи класическа Гърция, започва с идването на римляните. За миналото на Сливен през владичеството на римляните - като град или укрепено място с дадено име - няма данни. Една култура се заменя с друга, с начало и край.

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

След Освобождението на България започва доста бурно развитие на промишлеността и селското стопанство на Сливен и околията му. Възниква нуждата от добри и евтини връзки с цялата страна по шосета и по железен път, какъвто до Сливен не е имало. Сливенските първенци се мъчат чрез сливенци – правителствени чиновници и влиятелни хора, да издействат от правителството свързването на града с ж.п. – линията Бургас-София, като поемат ангажимента да направят трасето до Зимница с помощта на трудовата повинност. В първите години на 20 век това най-после става факт. Построява се и старата ж.п.-гара на града в южния му край, непосредствено след железопътния мост на река Новоселска, в близост до “Блатото”.

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

Една от централните улици на града, успоредна на Главната улица и на север от нея, която свързваше Центъра и кв.”Ново село”, за да продължи в Ичеренското шосе, от началото на миналия век и до сега носи името на Георги С. Раковски. Тази улица в тридесетте и очетиридесетте години на 20 век беше и транспортна – тогава за предимно конската тяга, ьи търговско-занаятчийска – не само за гражданите, живеещи наоколо, но и за селяните от балканските села.

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 В края на XVIII в. в сливенския квартал "Клуцохор" е построена къщата на рода Асенови, където на 10 май 1840г. се ражда големият бунтар - легендарният войвода Хаджи Димитър . Тук през 1935г. е открита първата музейна сбирка, която през 1955г. прераства в експозиция.

 

Родния дом е малка, едноката, несиметрична къща с дървен чардак, с характерните конструктивни архитектурни белези на Ранното възраждане.

Проучва, представя посредством експозиции, изложби традиционната култура на Сливен и Сливенско. Отделът разполага с ценни колекции от:

     - Традиционно облекло и тъкани от Сливенско - съдържа локална и регионална специфика на изработване и функция на празнично-обредното, всекидневното облекло и тъкани на отделните етнографски групи.

 

 

 

 

- Накити - съществена част от традиционния костюм, илюстрираща динамиката на изработка и разпространение на общобългарските и локални модели и мотиви.

 

 

 

 

 

 

 

- Метални изделия - медни съдове, железни предмети, занаятчийски инструменти.

- Дървопластика: дърворезба - показва спецификата и влиянието на отделните български дърворезбарски школи в украсата на сливенската къща; занаятчийски инструменти и съоръжения. - Дървопластика: дърворезба - показва спецификата и влиянието на отделните български дърворезбарски школи в украсата на сливенската къща; занаятчийски инструменти и съоръжения.

- Традиционна керамика - общобългарски и регионални образци в керамичното производство.

В старата сливенска махала "Дели балта" се намира домът, в който до 1886г. живее и твори бележитият възрожденски поет, просветител и църковен деец Д. Чинтулов.
Къщата е построена през 50 - те години на XIX в. от двамата братя Иван и Добри Чинтулови, в близост до родния им бащин дом. Тя е от характерния архитектурен тип - открита, несиметрична, двуката сграда, с дървени кьошкове и чардаци, извисени над просторен калдаръмен двор.